неделя, 28 септември 2008 г.

"Роксолана", Павло Загребелни

"Има роби, които купуват, и роби, които са купувани. Но всички са роби."

"Винаги жадуваме за онова, от което сме лишени."

"Намерението е ценно, докато още не е помръкнало, когато иде от горенето на душата и няма върху себе си нищо от хладния разум."

"Паметта започва да работи у човека много по-рано от всички радости и нещастия, които е съдено да преживее."

"Защото ако низкият произход тласка човека към дребни подлости, величието го тласка към голямо зло."

"Може би когато си останал не само без риза на гърба, но и без надежди, тогава си най-безгрижният човек на света."

"Всички хора, навярно, живеят с очакването: нещо трябва да се случи, някакво събитие, някаква промяна, прелом в живота, щастие, чудо. И заради това може да се изтърпи всичко: глад, студ, унижение, позор, бедност, несправедливост, мъка."

"Животът човешки е ограничен и човек също е ограничен. само на малцина е съдено да разчупят и разрушат дори тъмниците, да се извисят над всичко и над всички, да проявяват величие на духа и да се устремят в безпределността на свободата. Те са велики хора."

"Любовта, мъдростта и птиците не знаят родина. Те са прелетни и са навсякъде като мъката и отчаянието."

"Като получаваш едно, губиш друго, може би дори и по-скъпо. Колкото повече намериш, толкова повече ще загубиш."

"Робите макар и да са по-ниско от тираните, стоят на собствените си нозе, а тираните - на глинени."

"Наистина красотата е в очите на онзи, който обича."

"Ние съществуваме дотогава, докато, приобщавайки се към всичко, което ни обкръжава, в същото време сме отделени от него с обвивката на своето тяло, със своя дух и неповторимостта си."

"Понеже любовта е като изкуството, обхваща и онова, което реално съществува, и онова, което трябва някога да настъпи."

"Всеки човек се стреми да бъде остров и властелините навярно добре го знаят и за нищо на света не искат да позволят на хората такава непристъпност и независимост."

"Завладяваш камъните, а не простора и не човешките души."

"Човека можеш да го лишиш от всичко - от щастие, от радост, от свобода. Но не и от смелостта."

"Не чакай вярност от оня, който веднъж вече е изменил."

"Вече беше успяла през краткия си живот да се убеди, че най-близките приятели се оказват безсилни и често те забравят веднага щом изчезнеш от очите им, затова пък враговете те помнят винаги, та дори ще те намерят и на ония свят."

"Ненавистта е като плод, узрее ли, трябва да падне."

"И ако човешката алчност и подозрителност са безгранични, безгранична е и човешката суета."

"Човек се стреми преди всичко към три неща. Първо: да живее. Винаги поне с ден или с час повече от другия, но да живее, да живее! Второ: да бъде щастлив. Щастие можеш да намериш дори в страданието от любов или ненавист, можеш да бъдеш щастлив и умирайки, но като се бориш, надмогваш и побеждаваш. Любовта може да стане най-голямото щастие, но за това трябва още много, понеже човек не може да живее само с любов. Неизбежно възниква трета предпоставка за човешкото съществуване: знанието. Дори детето не иска да живее в незнание. Да живееш, за да търсиш истината - това е щастието!"

"Наистина странен султан. Но могат ли да се обяснят постъпките на човек, над когото не стои нищо друго, освен вечността и смъртта?"

"Оправдание. Дори обикновеният, от най-нисък произход човек трябва да оправдава всяка своя постъпка пред хората и пред бога, а какво да се каже за онези, които имат власт и които се разпореждат със съдбините на държавите и дори на целия свят!"

"Жената стои като врата, на входа и на изхода на този свят."

"Който знае каквото е власт, той знае също и какво е страх."

"И ако човек търси своята вяра, не трябва да витае в облачните висини, а да се спусне на земята, да я намери в простите радости сред хората, в срещите и разговорите с тях, в любовта и щастието."

"- Моя султанке, от съдбата не се бяга - тя се приема. Цял живот."

"Умния можеш винаги да го предпазиш, или пък сплашиш по-лесно, отколкото глупака."

"Сега знаеше вече твърдо, че човек може да бъде щастлив само за нечия сметка. Сумата на щастието на земята е също така постоянна, както и количеството на въздуха или водата. Ако трябва да получиш повече, добре да знаеш: някой друг е ощетен и обиден, унижен и наказан."

"Само дребните грабители са безбожници. Големите са винаги набожни."

"Конете са винаги само коне, докато хората могат да се превърнат във всичко на света и никога не знаеш какво да чакаш от тях."

"Човек на този свят трябва да има свое оръжие. Както хищникът - зъби и нокти, както змията - отрова, както бог - гръмове и мълнии, както жената - красота и привлекателност."

"Тялото, накъдето и да го тласнеш, натам ще се наклони. А духът е неплокатим."

"Щастието не е присъщо на човека, защото дълбоко, дълбоко, в най-отдалечените кътчета на това щастие винаги живее отчаяние и страх пред нищото."

"Никъде не можеш да избягаш и да се скриеш от своето начало, от изворите си, защото човек започва като река, но се отличава от водата по това, че притежава памет - тази най-висша наслада, но и най-тежка мъка същевременно."

"Казаното вече не можеш го върна, но и неказаното също."

"Нищо в света не се губи, само понякога е трудно да бъде намерено."

"Никой не може да бъде упрекван в това, че не обича бесилото."

"Някога смяташе: слънцето над главата, здравето и животът - това е щастието за човека. Сега разбра: щастието е само там, където има надежди. Човек не може да живее в безнадеждност."

"И когато нейната памет и нейните спомени вече няма да ги има, ще се появи нечий спомен за нея и спомени за нейните спомени - и това ще бъде също залог и обещание за вечност, понеже човек идва на земята и под звездите, за да остави завинаги своя следа."

четвъртък, 18 септември 2008 г.

"Самуил", Димитър Талев

"В човешкото сърце винаги остава поне още една капка сила - докато е живо, докато се надява, докато вярва."

"... надеждата не изоставя човека никога. Ако няма откъде да дойде, тя се поражда от себе си в човешкото сърце; ако няма кой да я донесе, тя сама долита."

"Всеки търси мястото си и каквото е загубил. Но то се знае: мъчно се намира, което еднаж се загуби."

"В земния живот всичко е с привидна стойност. Като се почне от царството, което е наше най-голямо притежание, и се стигне до собствената ни плът, всичко това има дотолкова истинска цена, доколкото може да ни послужи като изпитание. Ако ти понесеш смирено всяка телесна болка, ако се отречеш от всяка телесна наслада и от всички облаги, дори и от царския скиптър, пред тебе ще се отворят небесните врати и ще видиш Бога. Между тия неща са всички степени на отречението и на блаженството, до което може да стигне човек, а също и всички степени на греха."

"Даден ни е животът, за да го живеем. В него ще покаже човек и силата си, и всичките си слабости."

"... такава е истинската, живата вяра: да направиш нещо с нея, дело да сътвориш някакво според нея и тя да бъде в него."

"... и превърни вярата си в дело и каквато е вярата ти, такива ще бъдат и делата ти."

"Даден ти е животът и не го отричай, а приеми го и живей с добро."

"Каквото човек не знае, с ума си може да прозре."

"Такова е човешкото сърце - пълно с противни една на друга сили. Но човек трябва да се бори и със сърцето си. Човек не бива да се оставя на тия враждуващи сили."

"Което човек може да претърпи един път, не винаги може да претърпи и втори път."

"За всяка болка има и лек, докато човек е жив."

"Изпратени сме тук не по наша воля и не по наша воля ще бъдем повикани горе."

"Човешката мъка винаги има край, стига да може човек да го дочака, да претърпи мъката си."

"Няма по-здрава връзка от човешката привързаност, когато е за човека и неговите дела."

"Трудно е за нищия да задържи ръката си, когато има какво да вземе."

"Воинският дух се храни и расте с победи. А не се ли изпитва силата му тъкмо в поражението?"

"Те помълчаха още някое време, като люде най-близки, които не се боят от мълчанието помежду им..."

"... в човешките работи за всичко има време и човек го пилее само, когато седи в безделие."

"Предателството е като зараза. Минава от човек на човек и не знаеш с какъв образ ще ти се покаже, ще те измами и съблазни. То понякога е заблуда и човек не знае накъде го води тя."

"Тежко на всяко човешко сърце, което е останало незасегнато от любов, от пламъка на някоя страст, от каквато и да е човешка радост..."

"... и когато се променя толкова много животът на човека, лесно се променя и цялата му душа."

"И може би в човешкия живот е по-малко това, което може да се направи със сила, нежели това, което може да се направи без сила и насилие..."

"... пред Бога всички сме еднакви и само той е цар над всички."

"Всяко царство, което се разделя, запустява."

"Човек не вижда това, което е постоянно пред очите му."

"Човешката мисъл ходи навсякъде, търси истината и много повече се заблуждава."

"За Радомира мисля през целия си живот и само жената знае каква мъка е да криеш такива мисли, да се отказваш от човека, когото желае сърцето ти повече от всичко друго... Никога не ще устои една жена на мъжа, когото желае сърцето й. Такова желание и обич... това е само в женското сърце."

"... страхът е слаба опора за човешкото сърце, със страха върви и всяко друго зло."

"Ние всички се раждаме голи на този свят... и болката за всички е болка."

"Всеки жив човек се бои от смъртта и не се решава да тръгне направо срещу нея, ако няма какво да го подтиква, па макар и против волята му..."

"Баща си и майка си не можеш да избираш и променяш според угодата си и според каквото и да е. Те са едни, които са те родили, и от тях е кръвта в жилите ти, от тях иде името и езикът ти... Родителят, името и езикът не се разменят и продават за никакво земно благо."

"... а сърцето на потиснатия справедливост търси най-много."

"Такава е човешката душа - понякога като пламъче на свещ и угасва от най-леко подухване, понякога пък не ще я съкруши и най-лютата болка; такова е и човешкото сърце - не престава да тупти, докато има в него макар и само една искрица живот... Такъв е духът човешки - минава през вода и най-силен огън."