четвъртък, 18 септември 2008 г.

"Самуил", Димитър Талев

"В човешкото сърце винаги остава поне още една капка сила - докато е живо, докато се надява, докато вярва."

"... надеждата не изоставя човека никога. Ако няма откъде да дойде, тя се поражда от себе си в човешкото сърце; ако няма кой да я донесе, тя сама долита."

"Всеки търси мястото си и каквото е загубил. Но то се знае: мъчно се намира, което еднаж се загуби."

"В земния живот всичко е с привидна стойност. Като се почне от царството, което е наше най-голямо притежание, и се стигне до собствената ни плът, всичко това има дотолкова истинска цена, доколкото може да ни послужи като изпитание. Ако ти понесеш смирено всяка телесна болка, ако се отречеш от всяка телесна наслада и от всички облаги, дори и от царския скиптър, пред тебе ще се отворят небесните врати и ще видиш Бога. Между тия неща са всички степени на отречението и на блаженството, до което може да стигне човек, а също и всички степени на греха."

"Даден ни е животът, за да го живеем. В него ще покаже човек и силата си, и всичките си слабости."

"... такава е истинската, живата вяра: да направиш нещо с нея, дело да сътвориш някакво според нея и тя да бъде в него."

"... и превърни вярата си в дело и каквато е вярата ти, такива ще бъдат и делата ти."

"Даден ти е животът и не го отричай, а приеми го и живей с добро."

"Каквото човек не знае, с ума си може да прозре."

"Такова е човешкото сърце - пълно с противни една на друга сили. Но човек трябва да се бори и със сърцето си. Човек не бива да се оставя на тия враждуващи сили."

"Което човек може да претърпи един път, не винаги може да претърпи и втори път."

"За всяка болка има и лек, докато човек е жив."

"Изпратени сме тук не по наша воля и не по наша воля ще бъдем повикани горе."

"Човешката мъка винаги има край, стига да може човек да го дочака, да претърпи мъката си."

"Няма по-здрава връзка от човешката привързаност, когато е за човека и неговите дела."

"Трудно е за нищия да задържи ръката си, когато има какво да вземе."

"Воинският дух се храни и расте с победи. А не се ли изпитва силата му тъкмо в поражението?"

"Те помълчаха още някое време, като люде най-близки, които не се боят от мълчанието помежду им..."

"... в човешките работи за всичко има време и човек го пилее само, когато седи в безделие."

"Предателството е като зараза. Минава от човек на човек и не знаеш с какъв образ ще ти се покаже, ще те измами и съблазни. То понякога е заблуда и човек не знае накъде го води тя."

"Тежко на всяко човешко сърце, което е останало незасегнато от любов, от пламъка на някоя страст, от каквато и да е човешка радост..."

"... и когато се променя толкова много животът на човека, лесно се променя и цялата му душа."

"И може би в човешкия живот е по-малко това, което може да се направи със сила, нежели това, което може да се направи без сила и насилие..."

"... пред Бога всички сме еднакви и само той е цар над всички."

"Всяко царство, което се разделя, запустява."

"Човек не вижда това, което е постоянно пред очите му."

"Човешката мисъл ходи навсякъде, търси истината и много повече се заблуждава."

"За Радомира мисля през целия си живот и само жената знае каква мъка е да криеш такива мисли, да се отказваш от човека, когото желае сърцето ти повече от всичко друго... Никога не ще устои една жена на мъжа, когото желае сърцето й. Такова желание и обич... това е само в женското сърце."

"... страхът е слаба опора за човешкото сърце, със страха върви и всяко друго зло."

"Ние всички се раждаме голи на този свят... и болката за всички е болка."

"Всеки жив човек се бои от смъртта и не се решава да тръгне направо срещу нея, ако няма какво да го подтиква, па макар и против волята му..."

"Баща си и майка си не можеш да избираш и променяш според угодата си и според каквото и да е. Те са едни, които са те родили, и от тях е кръвта в жилите ти, от тях иде името и езикът ти... Родителят, името и езикът не се разменят и продават за никакво земно благо."

"... а сърцето на потиснатия справедливост търси най-много."

"Такава е човешката душа - понякога като пламъче на свещ и угасва от най-леко подухване, понякога пък не ще я съкруши и най-лютата болка; такова е и човешкото сърце - не престава да тупти, докато има в него макар и само една искрица живот... Такъв е духът човешки - минава през вода и най-силен огън."

Няма коментари: