вторник, 6 януари 2009 г.

Аз исках да ти кажа две слова...

Честита нова година казвате. Добре, да е честита.

Не знам какво ще донесе и както един скъп човек ми каза – „Не мога и да обещая”. Надявам се единствено като всяко ново нещо да ми донесе утеха. Утеха за сърцето, утеха за душата.

Понякога човек неусетно върви по път, който знае, че няма да го доведе до никъде. Знае, но продължава да върви. А защо ли? Заради любопитство, упорство, героизъм или просто страх от онова чувство на безнадеждност? Нямам отговор. Но и аз вървя. Вървя от страх, може би. Но и от любов.

Ала някъде по пътя забравих да попитам себе си. Спрях и се огледах във витрината на своя живот и дадох моето новогодишно обещание – да не ме е страх. Да го няма страхът от това да правя, съграждам, рискувам, да живея и да казвам...


Аз исках да ти кажа две слова -

сърцето ми да разбереш от тях,

но не умея и нима е грях -

кога ли съм се учил на това?


Аз исках да ти дам от свойта жар,

за да не мръзнеш в дългия си път,

но ти не взе искра от мойта гръд,

а кой живей без огън и другар!


По-нежно и от славей бих ти пял,

щях слънцето за теб да донеса,

но аз не знам на славея гласа

и дълги дни без слънце съм живял!


Аз исках да ти кажа две слова -

сърцето ми да разбереш от тях,

но думите преглътнах - не можах...

Кога ли съм се учил на това?


Дамян Дамянов

1 коментар:

alicegotlost каза...

Годината е още прясна, нищо че започва февруари. Така че, приеми най-сърдечните ми пожелания относно нея:)). Здраве, любов и отхвърляне на страха (общ проблем имаме с теб, оказва се)!!