сряда, 21 януари 2009 г.

"Един прекрасен недостатък", Артюр Жапен


Определено трябва да се включи в absolutely-must-read списъка на всеки. Книга, която те кара да усетиш света около теб...

„Колко рядко ни се удава възможност да прозрем висшия замисъл, част от който са всички случки в живота ни.”

„Този път нямаше как да не приема, че някои беди имат точно определено значение. И следователно има смисъл човек да не се отказва и да не губи надежда.”

„Един ден реших да започна да нося воал. Въздействието му върху мъжете е неотразимо. Те винаги искат да имат забраненото. Мъжът се стреми към недостъпното. Той предпочита несигурното пред сигурното.”

„Малцина съзнават мощта на думите. Само една-едничка, изречена необмислено, може да промени света. Истината не е единствено онова, което виждаш. Затова има само относителна стойност.”

„- Това е единственото важно нещо, мила моя. Някой да види в теб повече, отколкото ти си мислиш, че притежаваш.”

„- Тази логика, господине, противоречи на огромния опит, с който парадирате. Честността не е най-силната страна на любовта.”

„Всяко вдишване и издишване, всеки сън, всяко раждане, всяка смърт минават покрай нас, без да успеем да ги осъзнаем.”

„Осезаемото позволява да се оформи само от неосезаемото.”

„Действителността не допуска да я промени нищо друго освен духът. Именно това открих аз. Няма нужда да докосваш нещата, за да ги превърнеш в други, трябва просто да ги видиш от друг ъгъл.”

„Светът е пълен с хора, които цял живот търсят чудото на любовта, без да го видят някога. То е съвсем просто и очевидно, но е невидимо за онзи, който го търси.

Нужен е само друг поглед към нещата.

Не можеш да научиш хората на това. Можеш единствено да им разкажеш своята история.”

„Можеш цял живот да ядеш сладкиши, без да знаеш какво има в тях – така си казах, - Само че винаги ще чакаш да ти ги изпече някой друг. Дадеш ли си веднъж труда да разбереш от какви съставки са замесени, ще можеш да се храниш сам до края на дните си.”

„- Какво мислиш, Лучия – попита Дьо Помпиняк към края с тон, сякаш все още имаше сили да дебатира с мен, - чий край е по-добър, на човека, който умира неочаквано, или на осъдения, който брои дните си?

- И двамата изгубват едно и също – казах умно, - днешния ден.”

„Голяма част от познанието ни за нас самите идва чрез погледите на другите. Доверяваме се повече на начина, по който ни виждат, отколкото как се виждаме ние самите”

„Всеки от нас чувства, че е способен да дари любов. Не се съмняваме в това, но не сме и абсолютно сигурни, докато не срещнем човека, достоен за този подарък.”

„Но човек не е устроен едновременно и да живее живота си, и да размишлява за него. Вглеждането в себе си е лукс, който можеш да си позволиш едва когато вече нямаш друга перспектива.”

„Докато животът все още ни предлага решения, мозъкът ни работи на пълни обороти. Чувстваме отговорност за собствената си съдба и се стремим към най-добрата възможност, но се страхуваме да не изберем погрешната. Повече от резултата ни раздира съмнението за самия избор. Именно това съмнение ни прави неспокойни. Единствено в най-крайни ситуации, щом почувстваме, че с нищо вече не можем да променим съдбата си, мислите ни се изключват. Най-сетне се осмеляваме да се доверим на интуицията си. Тя не оставя място за колебание. Поддаваме се на първия си импулс. Така намираме покой. Така оцеляваме.”

„Ако пътят ти е неприятен, мисли си само къде ще те изведе той!”

„В този миг изведнъж ми проблесна как Зелида ме съветваше да не мисля за важните решения: съмняваш ли се, оттегли се в самота, затвори очи и поеми дълбоко въздух няколко пъти. После направи първото, което ти хрумне. „Разумът – казваше тя, - ни предлага по няколко възможности едновременно. Интуицията безпогрешно избира най-добрата от тях.”

Затворих очи.

Човек не може да иска две неща едновременно.”

„- Значи в припряността си вероятно никога не сте имали време да забележите, че жената черпи удоволствието си от процеса на завоеванието, докато мъжът иска само да постигне победа.”

„Високите норми са прекрасни като отправна точка. Те ни предпазват от лудости в младостта ни. Който обаче иска да се придържа към тях и по-късно, затормозява развитието си. Не можем да ги спазваме и същевременно да си живеем живота.”

„Учуди ме, че на улицата излязох по-лесно като курва, отколкото като дама. Но това е положението: иска се повече кураж да се прикриеш, отколкото да се разголиш.”

„Разбрах, че ако си различен, по-добре е ясно да изтъкнеш своята различност. Нищо не привлича вниманието повече от човек, който се гърчи в усилието да се представи за нещо, което не е.”

„Никога не осъждайте живот, който Вие самият не сте преживели.”

„Всичко се свежда до това, всичко, което съм написала и ще напиша. Разказвам ти за живота си само, за да познаеш веднага, още в началото, тази тайна: нещастни сме, понеже си мислим, че трябва да бъдем обичани. А за да се спасим, трябва да направим нещо просто, което същевременно е и най-трудното – да даряваме онова, за което най-много копнеем. Не да вземаме, а да даваме. За да триумфираме накрая.”

„Житейската мъдрост на старицата си личи по бръчките й, храбростта на пълководеца – по раните му. Всекиго краси онова, което го е белязало.”

„Не бива да се боим от бъдещето. При него не е сигурно нищо, освен че си потеглил нататък.”

2 коментара:

nikru каза...

prekrasna kniga naistina! sadeiki po datata, mai sme q 4eli gore-dolu po edno i sa6to vreme + 4e i az sam si izvadila nqkolko citata, koito gi ima i tuk :))

mir4eto каза...

Невероятна книга, наистина :)