четвъртък, 12 февруари 2009 г.

100


Наскоро осъзнах как всеки човек има правото да изживее мъката си. А самотата?

Самотата е важна част от живота ни. Да, точно така. Самотата. Дори онази самота, която те кара да се попиташ какво правиш тук.

Тя е като затишието пред буря. Усещаш напрежението във въздуха и мириса на дъжда, ала него още го няма. Но ще дойде. Винаги идва. Просто трябва да изчакаш. Да дочакаш да дойде поредния миг, който да разнообрази самотата. Човек има нужда от своите мигове и проблясъци на живота. Онези, които ни крепят и заради които продължаваме напред. Онези, заради които в същото време се връщаме назад. Мигове, заради които съграждаме и разрушаваме. Проблясъци, заради които понасяме самотата.

Казват, че животът се измервал не с броя на вдишванията и издишванията, а с броя на миговете, които са ти спрели дъха. Да, така е. Още повече, ако приемем, че животът не е едно цяло, а съвкупност от мигове, всеки един от които си заслужава да бъде изживян с цялата емоция, която притежаваме в сърцата си.

Но, в същото време, си задавам въпроса кое е водещото у нас, хората – дали тези мигове ни крепят в самотата ни или пък самотата ни помага да понесем миговете?

И все по-често отговорът ми клони към самотата като основополагащата сила.

Като онова поредно бягство, което предприемаш…

Всъщност, обичам самотата и най-вече онази, която те кара да твориш. И всеки има нужда от своята самота. От своето бягство. Дори за миг, само колкото да затвори очи и после пак да ги отвори.

Спирам за малко. Затварям очи и вдишвам дълбоко. После издишвам. Очите ми все още са затворени и започвам да броя.

Едно, две, три… деветдесет и осем, деветдесет и девет… сто.

Моите сто. Сто мига.

Сто секунди самота.

2 коментара:

saty каза...

От доста време вече имам наум да напиша нещо за самотата. Само че все по-малко ми се пише. Но ето че ти си зачекнала темата:))

...И аз мисля, че самотата е доста основополагаща... гледала ли си "Цвете край пътя"? Там Лошият Герой каза накрая... хм, той хубаво го каза, ама аз съм забравила как точно беше. Във всеки случай имаше предвид, че той е онова, което "кара крушката да свети", защото без него няма да има мрак - и съответно светлина. Малко дълго стана; но мисълта ми е, че да - независимо дали става въпрос за Доброто и Злото или за която и да е друга 2ка категории, противоположностите си личат само 1 ч/з друга.

saty каза...

Опс, малка грешка. Ето го края на коментара.

Така че ако не си бил самотен - или ако не си си позволил да се усетиш самотен, - няма никога да узнаеш какво е да си не-самотен; както и никога няма да си разговарял истински със себе си. Ако не си споделял със самия себе си, няма да можеш да споделяш с другия.

Всичко най!!