вторник, 24 февруари 2009 г.

"Време разделно", Антон Дончев

"Той нямаше път, но беше открил, че човешките пътища не водят до никъде. Важното беше, че върви. Той имаше крачката."

"Абдулах беше разбрал - щом нищо не можеш да задържиш, не бива да посягаш. И Абдулах не посягаше - той се радваше на единственото, което имаше - на мига и се мъчеше да му се радва, без да поиска да го задържи. Защото след него идваше друг миг."

"Всичко е според гърба на човека. Всеки се товари според силата си. Ако се е превил, значи, Бог е направил гърба му мек."

"Мъчно се откъсва човек от старото. В наниза има сто пари, а в сърцето на човека - сто мъки. И като ги откъснеш, не искат да потънат, а ти светят и от дъното."

"Пороят минава, пясъкът остава."

"Ти, господарю, трябва да знаеш, че нищо не може да се стори на хора, решили да умрат."

"Младостта гледа себе си. Младостта е лакома и ненаситна, тя не гледа какво държи в ръцете си. Младото не разбира хубавото. Младото нищо не разбира. Трябва да паднат сенки на заник, та да види човек как слънцето свети от едната страна на дънера, а от другата се събира вече мрачината. Трябва да станат по-дълги сенките, та да види и разбере човек хубавото."

"Важни са не телата, а делата на хората. Те не умират."

"Да си човек, значи да живееш с хората. Да си свързан с тях, да им дадеш най-хубавото от себе си. Най-хубавото, това са спомените ми. В тях ще оживеят много хора, които приживе дадоха кръвта си, а сега ще дадат примера си."

"Защото наистина само тогава може да се каже какво струва човек, когато се види как умира. Всекиго можеш да излъжеш, само смъртта - не."

"Човек минава навсякъде. Някъде по-лесно, някъде по-трудно. Ала минава."

"Човек не е цвете, та по листата му да разбереш дали има отровен корен, или е целебна билка. Човек се познава по делата си."

Няма коментари: