неделя, 8 март 2009 г.

Grow a living Christmas tree



Засадих си борчето, което ми бяха подарили за Коледа. Крайно време беше, но все изчаквах да имам някакъв повод. Съществува голям символизъм в това човек да засади дърво и си мисля, че по-подходящ случай няма и да имам. То ще се превърне в символ на това, че отказвам да се предам. Символ на борбата на всеки човек. Борба за живот. 
Прекалено драматично би казал някой. Да, съгласна съм. Но понякога човек има нужда от подобен драматизъм. А аз - особено много, като се има предвид характера ми и вечния ми стремеж да задавам въпросите и невинаги да откривам отговорите на тези въпроси. Типично в мой стил, бих казала: "Важни са въпросите, които си задаваме, защото те са тези, които ни насочват по пътя ни. Не отговорите". Е, добре, щом е така - казвам го. Както вече отбелязах - типично в мой стил :)
Но, да се върна пак на борчето. Сложих го в хладилника, както пише в инструкциите, и сега трябва да чакам 20 дни преди да го извадя и да го сложа на слънчево място. 
И ето как човек с лека ръка поставя ново начало в живота си. Чувствам се прекрасно, въпреки че е нещо толкова символично. Или пък не. Каквото и да е, нали хората казват, че човек в живота си трябва да засади поне едно дърво.
Е, аз изпълних дълга си. Какво по хубаво от това? 

Няма коментари: