петък, 6 март 2009 г.

Le Roy d'Espagne

Седях там сама, наблюдавах хората и се замислих за тях. За нас. За това кое ни прави „хора”. Кое определя същността на пътя ни и ни кара да продължаваме все напред, дори и понякога това да става чрез кратко връщане назад? Наскоро ми казаха нещо много вярно. Нещо, върху което си заслужава човек да се замисли: стрелата поема своята посока, само след като опънеш тетивата назад. Всяко човешко същество посреща радостта си едва след като е извървял трудния път. Своята зелена миля. Онази, която предшества изборите и техните последствия, или в краен случай смъртта…

Да, но в същото време хората са много повече безсмъртни. А кое ни прави такива? Някой ще каже постъпките ни и аз ще се съглася. Да, човек остава във вечността чрез делата си, но ако те са нещото, което определя безсмъртието, кое определя тленността ни? Тази странна способност на човеците да умират и то не само физически. Душата ни може да умре много преди тялото да съумее да я последва.

Опитвам се да намеря друг отговор, но явно е само един – отново делата ни. Най-лесно е да убиеш човека и неговата душа чрез постъпките си. Ала и да го издигнеш от пепелта в същото време. Тогава къде е границата? Кой и как я определя? Дали сме си господари сами на себе си или каквото и да прави човек, съдбата винаги се намесва?

Има само един начин да разберем, защото надеждата винаги остава. Защото винаги има утре. Защото всичко, което човек прави в този живот, се свежда само до едно – себепознанието. Всяка мисъл, всяка крачка, всеки избор…

А какво ми остава на мен тогава?

Да се облегна назад и да наблюдавам последствията от изборите си.

Да отпия от чая си и да се успокоя :)

2 коментара:

Oblakoff каза...

И да осъзнаеш безкрайността на вселената ;)

saty каза...

Toва със стрелата ми напомня и друго - че нещата се случват, когато си готов за тях. Когато всичко по пътя ти е лесно, не отиваш и няма да стигнеш там, където всъщност искаш. Даже при това положение ти е малко трудно да разбереш какво искаш.

Дори не винаги постъпките, които ти самият най си цениш, са онези, които те правят "най-безсмъртен". Затова и няма нищо случайно на тоя свят, защото всяко нещо си има своето място в общата мозайка.

По същата причина си мисля, че съдба има - защото никой не съществува сам за себе си, а всичко е свързано. И има нещо, което избира местата на нещата. Или пък може да е някакъв вид взаимодействие м/у хаос и не-хаос, или ентропия-енталпия, не знам... но съдба има; което не значи, че не трябва да се бориш с нея или че не можеш да я промениш. Може, но просто не става току-така.

Ей, че проповед му дръпнах; но темата ми харесва.

(не съм сигурна с кой профил коментирах преди, но saty = alicegotlost)