вторник, 21 април 2009 г.

Писма от Земята

На тази дата преди 99 години е починал Марк Твен - мой любимец и със сигурност и на много други. И, за да отдам почит на този невероятен човек, публикувам част от едно произведение, което наскоро ме накара да се смея наистина, ама наистина от сърце :)
"Ироничен поглед към един циничен свят на една романтична душа", както казва един мой много любим човек :) 

Из "Откъси от дневника на Адам":
"Това ново същество с дълги коси много ми досажда. Непрекъснато се мотае около мен и все ходи по петите ми. Не ми харесва тази работа; не съм свикнал да имам компания. По-добре да си стои при другите животни... Днес е облачно, духа източен вятър; май ще ни навали пак... "Ни?" Откъде пък измислих тази думичка? А, сетих се - новото същество я употребява."

"Новото същество наименува всяко нещо, преди да успея да си отворя устата. И все ми привежда един и същ довод - това ми прилича на еди-какво си. Да вземем например додото. Новото същество казва, че щом погледнеш тази птица, веднага виждаш, че прилича на додо. И това име несъмнено ще й остане. Просто се пукам от яд, но нищо не мога да направя. Додо! Прилича на додо, колкото приличам и аз!"

"Изкарах някак и тази неделя. Неделните дни ще стават все по-мъчителни за мен. През ноември неделята беше избрана и определена като единствен ден за почивка. А преди това си имах шест такива дни в седмицата."

"Новото същество твърди, че се казва Ева. Много добре, аз нямам нищо против. И държи да се обръщам към него с това име, когато искам да го повикам при себе си. Аз казах, че това е вече излишество. Тази дума несъмнено ме издигна в неговите очи; наистина това е доста сложна и хубава дума, ще трябва по-често да я употребявам. Новото същество казва, че то не е То, а Тя. Това ми се вижда малко съмнително; впрочем все ми е едно; нека си бъде тя, само да ме остави на мира и да не бърбори непрекъснато."

"Във вторник през ноща избягах. Вървях цели два дни, после си направих нова колиба на едно затънтено място и заличих колкото бе възможно по-добре следите си, но тя ме откри с помощта на един опитомен за нея звяр, който наричаше вълк, и дойде при мен, издавайки пак онези жални звуци и проливайки вода от отворите, които й служат, за да гледа. Бях принуден да се върна с нея. Но щом ми се удаде възможност, пак ще забягна."

"Тя каза, че била създадена от едно мое ребро. Доста е съмнително, за да не кажа нещо по-силно. Нито едно от ребрата ми не липсва..."

"Сега пък завърза приятелство с една змия. Останалите животни са доволни от това, защото тя все си прави някакви експерименти с тях и им досажда; а аз съм доволен, понеже змията може да говори и това ми дава възможност да си поотдъхна."

Из "Дневник на Ев":
"Вече навърших почти цял ден. Появих се на бял святвчера. Или поне така ми се струва. Но сигурно е вчера, защото, ако е било завчера, тогава аз още не съм съществувала, иначе щях да запомня това събитие. Впрочем възможно е то да е станало завчера и аз да не съм забелязала. Нищо чудно; но занапред ще внимавам добре и ако пак настъпи завчера, непременно ще го отбележа. Най-добре е да започна, както му е редът, за да не се обърка нещо в хронологията, защото някакъв вътрешен глас ми подсказва, че един ден тези подробности може да се окажат важни за историците."

"Снощи върнаха луната на мястото й и аз толкова се радвах! Според мен това е много почтено от тяхна страна. Ала луната пак се сурна надолу и падна, обаче това не ме разтревожи; няма защо да се безпокоиш, когато имаш такива съседи - пак ще я върнат. Ще ми се да изразя по някакъв начин своята признателност. Добре би било да им изпратя няколко звезди - и без това имаме в излишък от тях. По-право имам, не имаме, защото, доколкото забелязвам, онова влечуго абсолютно не се интересува от такива неща."

"Цяла седмица ходих по петите му и се мъчех да се запозная. Понеже е стеснителен, все аз трябваше да говоря, но това няма значение. Изглежда, му е приятно да съм около него, пък и аз често употребявам интимното "ни" и той май се чувства поласкан, че го приобщавам към себе си."

"Той говори много малко. Може би защото не е особено умен и чувствувайки това, иска да го скрие... Въпреки че говори толкоз малко, той има доста богат речник. Тази сутрин употреби една поразително хубава дума. Изглежда, и самият той си даде сметка за това, защото после я употреби още два пъти, уж случайно. Е, не беше изиграно много добре..."

2 коментара:

Чакърова каза...

Как не съм ги срещала тези писания до сега...? Сега ще ги прочета набързо. Благодаря за просветлението. ;)

Мира каза...

Ааааа, те са велико нещо :)
Горещо препоръчвам.