неделя, 10 май 2009 г.

"Сияние на жена", Ромен Гари

Има книги, които не можеш да осмислиш на първо прочитане, а и дълго след това. От тях остава само усещане. Прекрасно усещане, което те кара да се замислиш, да задаваш въпроси и да търсиш отговорите им. Да осмислиш "нещата от живота" и да се рееш из дебрите на човешката душа. И най-важното - да оставиш всички въпроси да узреят в съзнанието ти, докато някой ден, някъде, "случайно", намериш отговорите, които търсиш. И знаеш "Защо?", чието "Защото." те е човъркало от много време. А тогава удоволствието е несравнимо. Тогава сядаш някъде спокойно, поглеждаш Живота в свирепите му очи и... просто му се усмихваш. 
Много бих могла да напиша за "Сияние на жена" и Ромен Гари, но не искам да наслагвам моите чувства, защото този тип книги съществуват в съзнанието на всеки и всеки ги усеща по свой собствен начин. Ще кажа само едно - такива книги могат да напишат само малцина.

"Не вярвам в предчувствията, но отдавна вече съм изгубил вяра в неверието си. Разните му там "не вярвам вече" са пак вид увереност, а няма нищо по-измамно."

"Истината е, че животът ни бе захвърлил в канавката, и единия, и другия, а това винаги се нарича среща."

"Две безнадеждности, които се срещат, това маже и да е равно на една надежда, но то доказва единствено, че надеждата е способна на всичко..."

"Онова, което разпада двойката, в крайна сметка я споява още повече. Трудностите, които ни отдалечават в крайна сметка ни сближават, ако ли не, значи това не е било двойка. Двама нещастници, които са сбъркали посоката и които са се озовали заедно..."

"Онова, което се нарича егоизъм, значи и да живееш за някого другиго, което дава на човек основание за живот."

"... когато си дал всичко на една жена, то става неизчерпаемо. Да си мисли човек, че всичко е свършило, защото е загубил единствената жена, която е обичал, е пълна липса на любов."

"Една жена, която щом остане сама, започва да слуша музика... няма по-спешно нещо на земята."

"И не ви казвам, че човек не може да живее и без любов - може - и това е най-гадното. Органите продължават да подсигуряват нормалното физиологично състояние и това подобие може да продължи много дълго, до момента, в който краят на функционирането направи този труп легитимен. Можем да потърсим убежище и забрава и в сексуалността и да живеем като автобусна спирка. И така, проявете предпазливост, тя винаги е добро извинение. Или пък тръгнете утре с мен. Не правете глупостта да минете някъде встрани поради излишък на житейски опит. Тръгнете с мен, дайте шанс на невъзможното. Нямате представа доколко му е писнало на невъзможното и каква нужда има то от нас."

"Всеки от нас знае, че е роден, за да бъде победен, но също и че никога нищо не е успяло и няма никога да успее да ни победи."

"- Нищо не разбирам от любов.
- То е защото самата любов разбира всичко и просто трябва да я оставиш да действа. Достатъчно е да си вземеш абонаментна карта, за да смениш транспортното средство. 
- Наистина го обичах десет години. И когато престанах да го обичам, се опитах да го обичам още повече. Върви, че разбери.
- Вина. Човек изпитва срам. Не иска да го приеме. Бори се с това. Колкото по-малко обича, толкова повече се опитва. Понякога прави такива усилия, че се задушава. Всъщност, онова, което се харесва на онези горе, не са нашите победи или провали, а красотата на усилията ни."

"Любовта е единственото имане, което нараства заедно с разточителството. Колкото повече давате, толкова повече ви остава."

"Когато човек е обичал една жена с отворени очи, с всичките си утрини, с всички поля, гори, извори и птици, разбира, че все още не я е обичал достатъчно и че светът е само началото на всичко, което остава да направите."

"Да обичаш е приключение без карта и компас, където можеш да се изгубиш единствено от предпазливост."

"В тези времена всеки крещи от самота и никой не знае, че крещи от любов. Когато крещим от самота, винаги крещим от обич." 

2 коментара:

alicegotlost каза...

и друг път съм си мислела да ти го кажа, но ако станеш официално представящ книги/и др./ някъде, и книгите, и читателите много ще спечелим. Че сега трудно ти се ще да четеш анонси - или тъпи, или преразказващи. А за самото усещане от творбата никой почти и не говори.

mir4eto каза...

Сърдечно благодаря за милите думи - много ме радват :)