събота, 16 май 2009 г.

...

Напоследък все си повтарям нещата, които не мога да направя. Или не искам. По една или друга причина. Ала започвам да усещам, че се вкарвам в някаква матрица. Спирала. Правопропорционално увеличение. Каквото и да е - води до един и същи резултат. Колкото повече, толкова повече. Да ама не. Пух много хубаво си го е казал, но откъде би могъл да знае мечокът, че "повече" понякога може да е и в негативен аспект. И тогава става ПО-ВЕ-ЧЕ-Е-Е! И реших, че е време да спра да си повтарям какво не мога да направя и да започна да казвам какво мога. Да, знам - клиширано. И със сигурност няма да съм първия човек, който гордо изрича онова от-днес-нататък-вече-ще-правя-така. Обаче, някак си, така го усещам. Списъкът със сигурност ще е дълъг, но започва така:
1. Няма да търся оправдания за нещата, които правя. Направила съм нещо, защото съм го искала. Точно в този момент. Точно това нещо.
2. Ще бъда по-спокойна. Със себе си и със своя живот. Въпреки че, алооууу, сценариститеее! Моля ви се, малко се осъзнайте. То бива, бива, ама чак пък толкоз. Докато вие решавате за пореден път да експериментирате и доказвате творческите си способности, аз тук долу трябва да го живея този живот, все пак! Кхъм-кхъм.
3. Ще науча френски език. За информация - точка 1.
4. Ще спя повече. Не за друго, ами сънищата започват да ми липсват. А пък сънищата, както знаем, драги сценаристи, раждат какво? Точно така - идеи. Не, всъщност - Идеи. Затова ви обръщам внимание върху точка 2.
5. В случай на успешно изпълнение на предходната точка, ще започна отново да пиша. Лошото е, че настоящата точка (респективно и т.4) е пряко зависима от точка 2. Значи пак трябва да се обърна към сценаристите, но напоследък имам чувството, че са се напушили и са отебали всичко. Лошо, Седларов, лошо. Трябва да се предприемат съответните мерки по въпроса.
6. Да се вслушвам повече в натрапчивите си усещания. Досега винаги са се оказвали правилни.
7. За нищо, ама за нищо на света да не се разделям с еднорога Евстати. Аз си знам защо.

1 коментар:

alicegotlost каза...

Ахахахааа... адски хубаво им го рекваш на сценаристите, слагам си го в рамка!! Дали ще се осъзнаят... тук не мога да отговоря, макар че понякога си мисля - нарочат ли те веднъж, трудно им омръзваш...

А ти приемаш ли 1 покана? http://alicegotllost.blogspot.com/2009/05/blog-post_20.html