понеделник, 25 май 2009 г.

Шепот

Замисляли ли сте се къде отиват всички неизречени слова? Онези думи, които сме искали или е трябвало да кажем в точния момент и на точното място, но не сме. От гордост, забрава, страх или от любов. Словата, които биха променили всичко и биха обезсмислили онази най-тежка дума "ако". Защото те не умират. Те просто остават неизречени. Витаят във въздуха около нас с надеждата да бъдат чути, но уви - такава е съдбата им. Ала те сякаш не искат да потънат в мрака на забравата и продължават години наред да напомнят за себе си. На теб, на мен, на всеки, дръзнал да замълчи и спре думите, които е искал или е трябвало да каже. Събират се, за да могат да бъдат чути.
Моите думи към теб, твоите думи към мен.
И съвестта ни - тя не е нищо друго, освен нашите неизречени думи. Неизречени и нечути от никого и все пак напомнящи за себе си.
Е, замисляли ли сте се къде отиват всички неизречени слова? 
А нощем, ако се заслушаш в тишината, ще чуеш шепот.
Шепотът на всички неизречени слова.  

6 коментара:

alicegotlost каза...

Респект, Мирка... мнооого точно...

el каза...

За неизречените не знам, но изречениете със сигурност продължават да витаят наоколо:)Ще се разровя из пощата си и ще издиря къде го четох: всяка някога произнесена дума, звук, изпята песен, си остават в ефира наоколо, в общи линии завинаги, под формата на трептения. Някакви мъдри физици (от типа на група съветски/американски учени:) го бяха установили. Спомням си, че като го прочетох и мислих с дни за това....

alicegotlost каза...

Да, и аз съм го чела или слушала това - за думите/звуците и дори за идеите, не съм сигурна дали само словесно споделените или изобщо. Но според мен 2те витаения никак не се изключват едно друго. Само че ареалът на витаене при едните е по-широк от този на другите:). А дори и може да са еднакво широки, кой знае...

mir4eto каза...

Аз това за изречените не съм го чела :)
Да ме информирате, щото сигурно ще има да мисля 3 дни :))))

alicegotlost каза...

Не мога да го цитирам точно, беше преди време; но ставаше въпрос за това, че всички такива неща имат вълнова форма и тя остава "в ефир" завинаги; ако не греша, казваше се и че понякога идеите (май най-често музикалните) по този начин могат да бъдат "споделени" м/у различни не познаващи се лично хора, и така да бъдат пренесени във времето и/ли доразвити. Но не помня къде чух или четох всичко това.

mir4eto каза...

Ммммм, звучи добре :)
Ще се разтърся из интернет и ще споделя резултатите :)))