вторник, 29 декември 2009 г.

Равносметка

Питам се кого боли повече, този който научава истината или онзи, който я споделя?
А отговорът все се крие зад ъгъла. Вървя по улицата и го усещам, ала там отново няма нищо. Все някой ден, казвам си, ще го открия.
Края на годината по традиция е време за обичайната и очаквана равносметка.
Е, имаме нужда от миговете си на изтрезняване, защото те карат едните да се опомнят, а другите - да осъзнаят, че е време да се променят. Дали и кога това ще стане зависи единствено от големината на тайната и истината, скрита в нея.
Поглеждам се в огледалото и се чудя от кои съм. Кое трябва да направя? Да се опомня или да се променя? Колко дълъг е пътят, който трябва да измина и къде ще ме отведе той? Колко хора ще нараня през това време?
И, всъщност, моята равносметка се оказва списък с въпроси. Напълно в реда на нещата за мен. Ала като разровя кутията пълна с въпроси, намирам и една малка истина, скрита сред тях.
Веднъж един приятел ми каза, че наранявам хората, но не го правя нарочно. И е така, не е нарочно, приятелю. Не е нарочно.

Няма коментари: