сряда, 20 януари 2010 г.

Летящи прасета :)

Ей туй прекрасно нещо няма как просто да не го споделя, защото много, много, ама много му се радвах, когато го получих от един страхотен човек за повдигане на настроението :)))

Слънцата залязваха. И двете. Гонеха се едно друго над хоризонта и оцветяваха облаците в оранжево, розово и във всякакви неназовани все още цветове. Прасетата летяха ниско – значи пак щеше да вали, а и във въздуха се носеше онзи познат аромат на курабийки, който винаги вещаеше дъжд.
В следващия момент се изви силен вятър, небето притъмня и стихията започна. Заваляха курабийките – орехови, с канела, джинджифилови, с ядки – всякакви видове и форми. Прасетата изгрухтяха в хор и започнаха умело да летят на зиг-заг, избягвайки падащите снаряди и от време на време поглъщайки по някоя вкусна сладка. Най-любими им бяха джинджифиловите – две прасета така се бяха засилили към една от тях, че се сблъскаха, запърхаха паникьосано с криле и се пльоснаха право върху един от кротко пасящите тигри. Това беше Сотир – стар и мъдър тигър, който отдавна беше свикнал с глупостите им.
- К’во правите, бе?! – изръмжа им сърдито Сотир и ги погледна с мъдрите си очи, изпълнени с укор, но и снизхождение, защото все пак не беше забравил какво е да си млад и глупав.
- Ми ние, такова… - започнаха да заекват прасетата.
- К’во такова?! Не виждате ли къде летите! Бати прасетата сте!

5 коментара:

el каза...

"Прасетата летяха ниско – значи пак щеше да вали, а и във въздуха се носеше онзи познат аромат на курабийки, който винаги вещаеше дъжд."

Мда. Златна класика.
:))))))))))))
Поздрави на автора;)

mir4eto каза...

Хихихихихи :)
Класиката си е класика, какво да се прави :)))))

fufulaZ каза...

Хахахах, приятно и повдигащо настроението наистина :)

PetyaL. каза...

страхотно е! Хареса ми! Ще го пратя и аз и вече знам на кого. :)))

mir4eto каза...

Даааа, много си го обичам този откъс и не само, защото е написан от един изключително скъп човек :)))