петък, 19 февруари 2010 г.

Моите 100

Все казвам, че човек има нужда от своите мигове, дори и те да са мигове на самота. И аз така. Аз си имам моите сто. Сто мига, в които оставам сама и сто мига, в които затварям очи, усещам себе си и успокоявам душата си. И действат... моите сто...
Сутринта открих миговете на Тим Милър. Неговите 100 всъщност са 365 и са залезите на една година. 365 залеза. 365 мига. 365 пъти, в които слънцето залязва и с отминаващия ден проправя път на надеждата за утрешния. 

петък, 5 февруари 2010 г.

И аз

Ех, че е хубаво да се събудиш така:
 
Ще си го оставя докато той е на път :)

сряда, 3 февруари 2010 г.

Чаша кафе


Животът е като чаша горещо кафе. Горчиво е, но не можеш без него. Тежко е за стомаха и повишава кръвното, ала всяка сутрин копнееш за поредната глътка. Приготвяш го сякаш изпълняваш свещен ритуал, съществувал от хиляди години и нямаш търпение да го опиташ, въпреки че все още е горещо и много добре знаеш, че ще се опариш. На моменти се опитваш да го откажеш, ала само при аромата на някоя случайна чаша кафе около теб отново желаеш да се впуснеш в поредното приключение, съпътстващо всяка нова глътка. И колкото и да си склонен да опитваш различни видове, знаеш, че има само един, който ти пасва като добре ушита ръкавица и това си е твоето кафе. Онова, което обичаш. Така-както-ти-го-пиеш.
Аз обичам капучино.
Той – кафе с мъничко мляко.
А ти?