четвъртък, 18 март 2010 г.

Пролетно БУМ!

Има периоди, в които зацикляш и нищо не може да ти се появи в главата. По време на някой подобен период дори бръмбарите в главата ти тихо бръмчат и не се блъскат помежду си. Само си стоят тихичко, тихичко там и нашепват от време на време разни слова. Опитваш се да ги чуеш, но тъкмо успяваш и си казваш: "Ей, това трябва да го запомня!" и... се събуждаш. Край с чутото от бръмбарите. Някой се опитваше да ми обяснява, че това си е нормална творческа криза, ала за мен си е чисто затишие пред буря :) Направо не ми се мисли какво ще последва. И дано. Но иначе пък нямаше да бъде интересно. 
В такива моменти единственото, което правя е да се моткам из софийските улици и да се наслаждавам на нещата около мен. Пък току виж някоя керемида ми паднала на главата и хоп!... прозрение. А този път лекото потупване по главата не дойде отгоре, а отдолу - буквално. Както си вървя и изведнъж виждам в краката си нещо прекрасно. Виждам късче детство. Късче детска усмивка и още едно от детска мечта. Веднага го предавам тук, за да се разпространи това малко вълшебство и току виж усмихне и някой от вас и превърне днешния ден от поредния работен в прекрасен пролетен с дъх на сладолед, задаващо се с пълна сила лято и усещането, че просто си жив :)

Няма коментари: