понеделник, 22 март 2010 г.

Неделна разходка

Ееееех, най-накрая да дойде и тази пролет! За първи път ми се случва да чакам зимата да свърши, защото много я обичам. Ала този път ми дойде малко в повече. Сега се радвам на усмихващото се слънце и даже вчера с милото извършихме ритуална разходка из учудващо тихите и спокойни софийски улици. Всеки разходи по нещо – аз моите червени гуменки и него, той неговите си летни обувчици и мен :)
Има нещо магическо в подобен тип ритуали и аз много уважавам всеки, който си ги спазва. А и си е доста хубаво нещо да си обуеш за първи път в годината ярко червените гуменки и да се пошляеш с тях просто ей така, без цел и посока. Мда… :)

 
И както казва Рей Бредбъри гуменките олицетворяват „онова, което чувстваш всяко лято, когато хвърлиш тежките обувки и за пръв път хукнеш бос в тревата. Онова, което изпитваш зиме, когато измъкнеш крака изпод топлите завивки, оставиш студения вятър през отворения прозорец да духне върху тях внезапно, държиш ги дълго време тъй, а сетне пак ги мушнеш под юргана – ледени като снежни тухли. Гуменките – това бе все едно за пръв път лете да нагазиш в ленивите води на рекичката и да видиш нозете си там, долу, два сантиметра по-напред от тялото ти, пречупени от отражението във водата”.  
Компания на червените ми гуменки в разходката прави и неизменният другар в пътешествия и пакости – Бохо. Бохо е един необикновен офлюф – много обича да пътува и да се снима навсякъде. От време на време се чудя дали това не се дължи на известна доза суета, но той ме успокоява с думите: „Не, разбира се, как можа дори да си го помислиш? То е само, за да ти правя компания в снимките”. Усмихвам му се леко недоверчиво, но пък в крайна сметка той е неизменен приятел, така че всичко му е простено :)


Хубаво е понякога да погледнеш собствения си град през очите на един турист. Тогава вдигаш нагоре погледа си и срещаш красиви гледки. Като тази:

 
Много приятна неделна разходка. Крайно време беше.

Няма коментари: