сряда, 24 март 2010 г.

"Мемоарите на една гейша", Артър Голдън

Любопитството е така присъщо на човека, както зеления цвят на тревата. Никой от нас не прави изключение от това правило. Чувството да надникнеш зад завесата и да видиш скрити неща е толкова вълнуващо за нас хората, че някои от нас дори забравят за всичко останало и съумяват да отдадат живота си на това вълнение. Скритите неща винаги са ни вълнували и ще продължават да го правят докато ни има и нас самите. Може би и затова разказът на една гейша е толкова вълнуващ. Жена, обвита в тайнството на общество, съществуващо от стотици години, разказва за живота отвъд бялата маска. 
Много се написа и каза за тази книга, но тя наистина е нещо, което си заслужава да се прочете. И може би не толкова, за да разберем как живеят тези жени, а заради фактът, че книги като тази могат да ни приземят и от време на време да се погледнем в огледалото с различни очи, да осъзнаем, че животът е като водата на течащ поток и единственото, което можем да направим е се отпуснем по течението. Така или иначе понякога мъката, както и красивите неща в живота ни идват сами. И ние не трябва да забравяме това. Както и точно обратното - не винаги ни се дават даром.

"Животът ни наподобява течаща по хълм вода, която следва горе-долу една посока, докато не се сблъскаме с нещо, което да ни принуди да намерим нова посока."

"Затова мечтите са толкова опасно нещо. Те изтляват като огън и понякога те изпепеляват напълно."

"Често в живота се сблъскваме с неща, които не можем да разберем, защото не сме виждали подобно нещо."

"Тъгата е много странно нещо - ние сме толкова безпомощни пред нея. Тя е като прозорец, отварящ се, когато му скимне. Стаята изстива, но не можем да направим нищо - само треперим. С всеки изминал път обаче прозорецът се отваря все по-малко и по-малко и някой ден се питаме изумени какво е станало с него."

"Нито ти, нито аз знаем каква е съдбата ти. Може никога да не узнаеш! Съдбата не винаги е като увеселение в края на вечерта. Понякога тя не е нищо повече от ежедневна борба за оцеляване."

"Изобщо животът бе, както го наричаме ние, като лук - белиш люспа след люспа и през цялото време плачеш."

"Нещастието е като силен вятър. То не само ни задържа далеч от места, където иначе бихме отишли, а и отнася всичко освен нещата, които не могат да бъдат изтръгнати от нас, тъй че в крайна сметка се виждаме такива, каквито сме, а не каквито бихме искали да бъдем."

"Понякога страдаме само защото се опитваме да си представим какъв би бил светът, ако мечтите ни се сбъднеха."

"Като момиче вярвах, че животът ми нямаше да е борба, ако господин Танака не ме бе откъснал от залитащата ни къща. Но сега знам, че нашият свят не е по-постоянен от океанска вълна. Каквито и да са битките и победите ни, както и да ги преживяваме, много скоро те избледняват като воднисто мастило върху хартия."

Няма коментари: