сряда, 2 юни 2010 г.

Благодаря.


В живота на човек рано или късно настъпва някой повратен момент, който променя всичко. Винаги. Няма случай, в който да не е настъпил такъв момент. За добро или лошо.
Това са моментите, в които Животът ни шамаросва по лицето и ни напомня, че сме смъртни, а пребиваването ни тук е само една малка, много малка част от битието на тази земя – прашинка в световната и човешка история. И тогава е нормално човек да се сепне за миг и да се замисли дали пък нещата, които прави всъщност имат смисъл. Дали случайно няма нужда да се осъзнае наистина и да погледне света наоколо през призмата на здравия разум и спокойното сърце? И да – отново говоря с клишета. За пореден път. Но от друга гледна точка те не случайно съществуват. А от всички най-любимо ми е клишето за прашинката и малките значими неща в този живот. Защото е факт, че малките неща правят живота хубав и те са реално значимите. 
А моето напомняне за живота? Да, и аз го получих и то в най-прекрасната малка форма :) 
И не би могло да бъде по-хубаво, дори и да исках. Ала аз не искам. Това ми е достатъчно. Благодаря.

4 коментара:

Bia каза...

поздравления! :)

mir4eto каза...

Благодаря :)

Бистра каза...

О, Мира, честито! Дори не подозирах! :-)

mir4eto каза...

Благодаря :)
И аз не подозирах и планирах, докато не стана и в крайна сметка се оказа много хубаво нещо :)))))