петък, 4 юни 2010 г.

Размисли в дъжда

В това дъждовно време напоследък няма как да не те връхлетят множество и най-различни мисли. Едни са прекрасни, други не чак толкова. А трети понасят съзнанието ти и го разхождат из живота и нещата в него. Някои от тях ме карат да погледна света друга гледна точка и да се опитам да видя живота през нечии чужди очи. Не винаги успявам, разбира се, но не спирам да се опитвам.
Има една жена, за която съм писала много отдавна ето тук и която всеки път, когато я видя да седи на улицата ме посреща с радостна усмивка. Усмивка, която е устояла на живота, на трудностите и на човешката лошотия. Усмивка, през която все още се чуват песните от един отминал живот. А очите й продължават все така да се усмихват и насълзяват от спомена на една отминала, но не и отишла си любов. Любов, устояла на времето, живота и смъртта…
Наскоро се срещнахме отново и тя ми показа късче от тази любов. Минало, запазено на къс хартия, запазил чистотата на любовта и младостта им толкова години. Много се чудех дали да го публикувам тук, но нека служи за това да не забравяме, че всеки от нас си има история, достойна за уважение, независимо от това в какво положение ни е поставил живота.
Тя ми показа и как нищо не може да отнеме спомените на човека. И гледайки я в очите осъзнах, че единственото нещо, което човек взима със себе си в отвъдното са именно тези спомени. Те са тези, за които си заслужава да живее човек и те са тези, които ще ни помогнат да вървим напред, за да може накрая да се обърнем назад с усмивка.

И ето защо вървя напред. За да създавам спомените си ден подир ден и така докато не дойде денят, в който да се обърна назад и да се усмихна.

5 коментара:

Владимир Иванов (krizt) каза...

Има и нещо друго. Съхраняваме и пазим предимно хубавите спомени. Паметта, като защитник, трие бавно но сигурно лошите.

mir4eto каза...

Което, разбира се, е и причината да се усмихваме накрая :)

malkiatprintz каза...

Май стават все по-малко тези хора. Хубаво е все пак, че ги има все още.

mir4eto каза...

Да, за съжаление май са на изчезване. Затова и не трябва да ги забравяме.

Zvetanka Shahanska каза...

Много мило:)А спомените са винаги с нас, каквото и да правим. всеки е богат от тази гледна точка.Усмихнат ден :)