петък, 10 декември 2010 г.

Олеле

Сега виждам колко много време е минало от последния ми пост. Понякога човек просто попада в спиралата на живота и не се усеща как времето си минава. После се обръща и хоп! - минала половин година. 
Понякога си мисля, че наистина няма по-голямо проклятие от това да живееш в интересни времена. В живот и време, което тече без да се усетиш. Не казвам, че нещата, които са ми се случили са лоши или само лоши. В никакъв случай. Но понякога и хубавите емоции са доста изморителни. 
Както и да е. Това, което реших днес да споделя, е една мисъл, на която попаднах. Ще я напиша на английски, защото някак си така ми се струва по-правилно в случая :)

You love someone, you open yourself up to suffering, that’s the sad truth. Maybe they’ll break your heart, maybe you’ll break their heart and never be able to look at yourself in the same way. Those are the risks. That’s the burden.
Like wings, they have weight, we feel that weight on our backs, but they are a burden that lifts us. Burdens which allow us to fly… 

Забърках някаква странна манджа от този пост, но това може би се дължи на манджоподобното състояние на акъла ми в последно време, което от своя страна пък се дължи на краткото обяснение в началото на настоящия пост. Обещавам, че ще се поправя :)))

Няма коментари: