петък, 17 декември 2010 г.

Като низ от мигове...

Винаги съм казвала, че животът е низ от мигове и всеки е независим от другия. Всеки един е малък живот сам по себе си. А ние? Ние представляваме цялата тази съвкупност. Миг след миг. Живот след живот. Изживяваме всеки поотделно и чак накрая на пътя можем да се обърнем назад и да погледнем цялата тази съвкупност, която неусетно се е превърнала в приказка от мигове. И тази приказка е нашият живот...
В момента чета една книга. Книга, наречена "Любов". А в нея пише следното нещо:
"Струва ми се, че независимо какво сме решили, дали да пътешестваме като Марко Поло, или да останем от люлката до гроба на едно място, животът е низ от раждания и смърти. Миговете се раждат, после умират. За да дойдат новите изживявания, старите трябва да си отидат."
Красиво. Нали?

Няма коментари: