вторник, 4 януари 2011 г.

And so it is...

Стоя сама и гледам през прозореца. Отчаяно се опитвам да напиша нещо, защото отдавна не съм писала и просто искам да излея душата си на белия лист. Ала нещо не ми се получава. Защо ли? Нямам отговор.
Искам, но не ми се получава. И започвам да усещам някаква празнина в сърцето си. Не заради живота ми. Не и заради мястото в него, което заемам или хората, които са до мен. Заради празнотата в мен. Искам да творя. Искам да напиша нещо, защото обичам да пиша. Обичам да изпълня един празен бял лист с няколкото реда, които да осмислят деня ми. Искам…
И тогава се замислих – понякога просто не става. Понякога човек трябва да се научи да оставя нещата да вървят собствения си ход и да не се опитва насила да промени нещо или някого. В момента, в който го осъзнае,  ще разбере и, че всяко нещо си има свой миг на случване в този живот. Ще  знае и, че този миг винаги идва, когато му дойде времето…

Няма коментари: