сряда, 23 март 2011 г.

Let go

Във Вселената съществува едно основно житейско правило, което следва да бъде спазвано и което аз съответно не го правя. Както обикновено. Знам за него, съветвам приятелите си да го правят, но опре ли ножът до моя кокал и положението си става: „Е, да де, ама…”. Сигурна съм, че повечето от вас разбират за какво става въпрос. Това да даваш съвети на другите, а ти самият да не ги спазваш май си е друго житейско правило или по-точно антиправило. Но това е друга тема.
Та, говорех за въпросното правило, чиято транскрипция от английски гласи следното: Просто „лет гоу”! Демек „отпусни се”. Смисълът е следния: когато някоя част от живота ти не върви и адски много си зациклил на едно място, единственото нещо, което можеш да направиш, за да потръгне всичко, е да се отпуснеш. Да забравиш. Да не обръщаш внимание и да оставиш нещата да вървят по собствения си път, на собствен ход и т.н. С други думи да оставиш Вселената да си свърши работата. Тя си знае най-добре. И, когато това стане, обикновено нещата почват да се нареждат от само себе си и се чудиш как не си видял отговора по-рано. Врътката тук е, че ако не се беше оставил в ръцете на Вселената, никога нямаше да видиш отговора, защото от голямото зацикляне виждаш треската, а не гората.
Абе, колкото и трудно да звучи понякога, просто остави ума си на спокойствие за известно време и не го затормозявай с въпросната ситуация. И някой хубав слънчев ден ще чуеш един тих шепот на твоето подсъзнание, което предава думите на Вселената. А чуеш ли го, ще знаеш вече и какво да правиш. Ето това е. Проста, но ефективна работа!
Е да де, ама Мира е инат и то какъв. Чак до мозъка на костите си. Ужасна работа. Добре, че инатът си има и добри черти, че иначе щях да го закъсам отвсякъде.
И такааа, сега сядам на дивана, отпивам глътка чай и почвам да се летгоувам. Не бе, честно. Ей сега, само да свърша още едно-две неща и почвам.  

Няма коментари: