събота, 9 април 2011 г.

Там, където улиците нямат име



Без име и без посока. Защото духът е свободен. Защото устремът и мечтите нямат граници и най-вече, защото свободата се изразява в една глътка въздух. Вдишваш и после бавно издишваш. А след това затваряш очи и го правиш отново.  
За да се почувстваш жив и свободен ти е нужна точно тази глътка въздух и нищо повече.
Човешкият дух няма граници. Те не съществуват за него и той не ги познава. Единственото, което му пречи са нашите очи, които виждат несъществуващи граници. И нашето сърце, което усеща липсващи пространства. Ала те са илюзорни. Не водят до никъде и никой не отива до тях. Защо тогава съществуват? Дали, за да ни ограничат или тъкмо обратното – да ни покажат какво е да ги няма? Защото как ще знаеш, че въздухът съществува, ако не усетиш неговата липса? Как ще познаеш любовта, ако не усетиш болката и как ще живееш, ако не си докоснал самотата? Как ще видиш изгрева, ако не си изпратил тъмнината преди това?
Как ще вървиш напред към непознатото, ако улицата, по която си тръгнал има име? То не трябва да съществува. Забрави го. Затвори очи и изтрий спомена за него. Без име ще усетиш липсата на посока и тогава ще разбереш, че тя винаги е била пред теб. Затова усещаш липсата й, за да я намериш веднага след това.
Затова и съществува онова място, където улиците нямат име…  

Няма коментари: