петък, 15 април 2011 г.

Отвъд огледалото

Има нещо магично в огледалата. Ала мен ме е страх от тях. Не знам откъде се е проявил този страх. Сякаш всеки миг очаквам от огледалото да изскочи някое митично същество. Я фея, я някой елф или нещо друго, което може да не се окаже много дружелюбно. А нощем пък е изключено да се погледна в огледало. Все едно погледна ли го и ще видя някоя част от душата си, която няма да харесам и ще ме накара да не се поглеждам и през деня. Чисто и просто страх ме е от огледала. От тези вълшебни вещи, в които потъваш. Пред които забравям реалността и се прехвърлям отвъд стъклената повърхност. Там, където всичко е черно и бяло.
Огледалото е сякаш вход към друг свят. Свят на мечти и желания. Свят на страхове и колебания. Свят, който е различен от нашия и в който можеш да се загубиш в секундата, в която преминеш.
Вглеждали ли сте се задълго в огледало? Виждали ли сте как след известно време образът, който ни гледа от там се изменя? Пречупва се и постепенно се превръща в друг. В някой, който не сме. В някой, който не искаме да бъдем или обратното – в някой, който копнеем да станем. В другия свят, онзи в огледалото, сякаш нещата се случват без последици. Там няма последствия, ала няма и прошка. Нещата са такива, каквито са и нищо повече. Няма лъжа. Но няма и грим, който да прикрие промените. Няма гума, която да изтрие погрешно нарисуваната черта в нашия живот. Всички карти са на масата. Или, в случая, на стъклото.
А дали отвъд студената повърхност няма някой, който да гледа към нас и да си мечтае веднъж поне да не знае истината? Веднъж поне някой да го излъже, за да го запази? За да не го нарани. Дали не си мечтае за четка с шарени бои, за да може да оцвети всичко, което е в черно и бяло?
Тогава кой ще хвърли пръв покривалото върху огледалото? Кой ще прикрие отвора към другата страна, за да не поглежда през него и да не мечтае за този друг, по-различен свят?

Няма коментари: