сряда, 27 април 2011 г.

С дъх на ориент

Ориент. Има нещо магическо дори в самото произнасяне на думата. В описанието на тази така далечна ни и в същото време толкова близка до нас култура.
Било типично за раците да са привлечени от ориента и аз явно като горд представител на тази зодия не правя изключение. Любовта ми към него е като дълга приказка, която се изразява най-вече в любовта ми към Истанбул. Романс, започнал преди много години и надявам се да завърши след още много. Игра на двама влюбени, слепи за минало, настояще и най-вече бъдеще. Влюбени, за които е важен сегашния момент. За които любовта се изразява и в най-дребния детайл. Всяка част, всяко нещо е така съкровено. Разделени, винаги са заедно. Заедно, сякаш никога не са били разделени. Винаги се връщат един към друг и никога не се отдалечават толкова далеч, че да не усещат аромата, носещ се от този опиат наречен любов.
Това за мен е този град. Обичам го. Липсва ми и в същото време винаги е с мен и аз съм там. Последно бях преди почти две години, но сякаш бе вчера. Още усещам мириса на пазара за подправките. Вкуса на всички локуми и цветовете на дъгата, обрисувани от безброй стъклени лампи и още толкова на брой пъстри шалове. Обичам и рибарите на пристанището, които правят най-хубавия рибен сандвич на света с много лук.
Бродя из стария град и усещам стъпките на хилядите преди мен по тези плочи. Усещам сълзите на тъжните и смеха на щастливите. Там няма минало, защото няма и бъдеще. Всеки и всичко живее в настоящия момент. Сюлейман е още жив и прегръща своята Хурем…
Днес във вятъра усещам дъх на ориент. И се разходих в мислите си.
Заваля и аз се скрих в баничарницата с най-вкусните неща:
После слънцето изгря и беше време да гмурна в море от цветове:
Огладнях отново и се запътих към пристанището, за да хапна риба. Но преди това бърза обиколка на пазара за подправки:
И най-накрая – ароматът на пържена риба:
Вече слънцето залязва и е време да се връщам с трамвая през Таксим:
Последна спирка преди да се прибера - вечер с едно наргиле на светлината на шарените лампи:
Това е. Малка разходка из спомените ми. А някой път ще ви разкажа и за антикварния магазин в Галата, където прекарах половин ден.

Няма коментари: