вторник, 5 април 2011 г.

Wireless Network Connection HOME

Паулу Коелю казва, че „Пътешествието означава да престанеш да си този, който се стараеш да бъдеш, за да се превърнеш в този, който ти си.” И е така.
Обичам да пътувам, защото пътувайки намирам себе си. Намирам и хората около мен. Пътят е нещото, чиято липса би направила живота ми непознаваем. Той е и нещото, което винаги успокоява душата. А човек има нужда от успокоение. Има нужда и от своята самота на пътя, от приключението и от хилядите километри спомени. Без тях не можем. Без тях сме някак празни, недовършени, прозрачни.
Едно от нещата, които най-много ме крепят на път е, че не винаги знам накъде отивам. Важното е да вървя напред и да търся посоката. Другото са само прекрасни мигове. Части от секундата, запечатани с фотоапарат, за да ти напомнят къде си бил и накъде отиваш. Моменти, които запазваш в сърцето си. Мигове, в които търсиш и намираш себе си, защото си мисля, че всичко, което човек прави в този живот може да се сведе само до едно единствено нещо – себепознанието. А това става най-вече на път, защото там си сам, независимо дали пътуваш сам. Там няма действителността, в която живееш. Няма го и ежедневието. Там е само сега. Това „сега”, за което трябва да се живее, защото „преди” е вече доста километри назад, а „след това” не се знае къде се намира. И в това се състои неповторимия чар на пътуването.
Ала всяко пътешествие си има и своя край. И тогава трябва да се върнеш някъде, където искаш. Някъде, където се чувстваш сигурен и знаеш, че никой не може да престъпи границата на твоята крепост. Някъде, където като включиш лаптопа и се изписва: „Wireless Network Connection HOME”.

Няма коментари: