четвъртък, 26 май 2011 г.

Случаен низ

Не знам за кой път в живота се убедих, че такова нещо като случайност не съществува в нашия живот. Дори да има нещо привидно случайно, то явно не е така. А когато ни се струпва нещо лошо, то тогава трябва да се замислим дали то не е при нас поради някаква определена причина. Дали заради това сегашно лошо няма да избегнем по-голямото?
В последните няколко седмици съм наблюдател на низ от привидни случайности, които в началото ме натъжиха, ала впоследствие ме удивиха.
За пореден път разбрах, че дори когато ти се случи нещо, което да те разплаче, то най-вероятно се случва, за да предотврати нещо друго, което може да те разбие.
В такъв случай дори лошите неща в нашия живот са тук поради определена причина, която само Вселената си знае. Вероятно клишетата са такива неслучайно и може би наистина лошите неща в живота идват, за да ни научат на нещо. Идват, за да ни помогнат да станем по-силни и да предприемем онази следваща крачка, която ни е спънала в началото и заради която стоим на едно място.
Лошото е, че не винаги разбираме урока на Вселената. Не винаги искаме да се променим. Да продължим напред. Но откъде можем да сме сигурни, че промяната е по-лоша от това, с което сме свикнали? Откъде знаем, че това, което е минало и което така настървено защитаваме, всъщност не е по-лошият вариант?
Излиза, че няма откъде да знаем, освен ако не направим едно единствено нещо – не затворим очи и не скочим в дълбокото.

Няма коментари: