вторник, 3 май 2011 г.

Синдромът Ya’aburnee

Съществува едно състояние на духа, с което може да се опише само един вид любов. Любов, толкова силна, толкова изпепеляваща и вечна. Любов, неподвластна на законите на физиката или на общоприетия ред на Вселената. Любов, сама по себе си вселена.
И попаднеш ли в обсега на тази вселена, се загубваш. Забравяш цялата си история, защото миналото вече не съществува. Твоето сегашно и бъдещето на другия се сливат в едно. Прегръщат се и от тази прегръдка се ражда най-чистото чувство. Емоция, тъй незабравима и съкровена. Толкова красива и крехка. Чувство от кристал, сътворено в безкрайните мигове на Вселената.
И човек не е живял, ако не е усещал тази болест, наречена любов. Онази любов, заради която не можеш да живееш без другия, без да усещаш тялото му близо до твоето. Без да се будиш нощем само, за да чуеш как спи спокойно до теб. Да ти липсва в мига, в който се обърне и да те изпълва отново, когато те погледне. Да ти вярва безрезервно и обратното. Да те обича, защото си ти и въпреки това. Да те прегръща, за да те стопли и да те гали, за да те приспи. Да се усмихва на твоята усмивка и да плаче за твоите сълзи.
Да, не е живот, ако не си усетил всичко това, макар и да е било за миг поне.
А цялата тази вселена от чувства аз наричам синдром. Синдромът Ya’aburnee. Единствено арабският език е приютил това чувство, което се изразява само в една дума и което, преведено означава: „Погреби ме ти, защото не мога да живея без теб.” 
 

2 коментара:

Чакърова каза...

Много красива и в същото време доста заробваща любов е това. Все още я изпитвам, въпреки че никой не го изисква от мен. :)
"Погреби ме ти, защото не мога да живея без теб." - добре казано... :]

Мира каза...

Заробваща и в същото време красива, точно така е. Най-чистата, според мен, защото именно тя не подлежи на предразсъдъци :)