неделя, 11 септември 2011 г.

Гостенка

- Добър вечер - каза ми тъгата.
- Добър вечер - поздравих я.
Бе дошла неусетно и седна на дивана до мен. Погледна в тъмнината навън, после към мен. Поседя мълчаливо известно време, след което ме попита:
- Е?
- Е, какво?
- Какво ще правим с теб?
- Нямам представа. Предполагам, че ти трябва да ми кажеш. Не си ли ти тази, която дойде на гости?
- Да, но ти си домакинът. Нямаше да съм тук, ако не ме бе поканила.
Вместо отговор й се усмихнах. Прегърнах я и я притиснах до себе си. Не можех да я пусна. Или не исках. 
Останахме мълчаливи в тъмнината на едно отиващо си лято.

Няма коментари: