четвъртък, 20 октомври 2011 г.

"Дванайсет странстващи разказа", Габриел Гарсия Маркес

Каквото и да си говорим Маркес си е Маркес. Ей тук съм споделила мнението ми за него. Повече няма да ви досаждам да обяснявам колко е готин и велик. Щото е такъв, де.
След  доста години на очакване най-накрая си имаме негово ново българско издание. Аз, разбира се, веднага се втурнах в първата възможна книжарница и гордо си го закупих.
„Дванайсет странстващи разказа” на издателство Лъчезар Минчев.
Още от заглавието всичко си ми дойде на мястото.  А след прочита на разказите (всичките дванадесет), вече със сигурност всичкото и мястото се бетонираха в мен. 
А самите разкази са като приказка. Всеки един от тях е изключително въздействащ сам по себе си. Затова се и чудя какво да препоръчам на следващия читател-пациент.  Дали да ги приеме еднократно и в голяма доза или бавно по един на ден. Аз направих второто, защото всеки един от тях те заковава в оная магнетична реалност, в която може да те запрати само този странен колумбиец и след това ти трябва известно време да се завърнеш на този свят. Да се съвземеш и да осъзнаеш, че простотата, която се крие в разказите на Маркес, всъщност е ядрото на нашата вселена.
Останалото го оставям на вас.
А защо дванадесет, защо странстващи и защо разкази ще разберете от самия Маркес, който започва обяснението си така:
„Дванайсетте разказа в тази книга написах през последните осемнайсет години. Преди да придобият сегашния си вид, пет от тях бяха журналистически бележки и сценарии за филми, единият от които за телевизионен сериал. Друг разказах преди петнайсет години в едно интервю, приятелят ми го записа, после го публикува, а аз преработих отново неговата версия. Това бе изключително творческо изживяване, което заслужава да бъде обяснено дори само за децата, които искат да станат писатели, когато пораснат, за да разберат отсега колко неутолим и изгарящ е писателският порок.”

2 коментара:

ВeСеЛиНа каза...

И аз съм й хвърлила око и е на първо място в списъка ми с интелектуални покупки за следващия месец. Вчера закупих Приказка на Карабашлиев. Препоръчвам!

Мира Йосифова каза...

Аз пък на нея съм хвърлила око. Явно хвърляме в една и съща посока :)))
Слънчев ден!