петък, 11 ноември 2011 г.

Между кориците

Така и така сме на темата за скритите неща, реших да ви покажа какво може да намери човек между страниците на книгите. Буквално.
Навън е студено. Духа вятър. Вали дъжд. Ледените капки мокрят падналите на улицата листа. Есен е. Но не онази топла, златна есен. Навън е студена, неприятна, мрачна и умираща есен.
Вътре е топло. Приятно. Ти седиш на дивана до прозореца. До теб има чаша чай. Поглеждаш през стъклото навън и с радост отпиваш глътка топлота. Поставяш чашата на масата и обръщаш следващата страница на книгата в ръката ти.
След известно време затваряш книгата и без да се усетиш прибираш хартиената опаковка от чая между страниците. Тя остава там и заживява нов живот. Превръща се в част от книгата. Слива се с нея и придобива формата й.
И така до деня, в който някой друг не я намери и не се зачуди кой е поставил опаковка от чай в книга. И най-вече – защо? Дали този някой ще усети вашата емоция? Ще почувства ли топлината, която и вие сте чувствали в този момент? Дали?
Замисляли ли сте се колко много неща биха могли да бъдат скрити и намерени по този начин?
Един търговец на книги със сигурност е. И е започнал да ги събира. Всякакви неща във всякакви книги. Безброй емоции между страниците.
Майкъл работи в семейната книжарница. Търгува със стари книги. Още от седемгодишен прекарва времето си между книгите. Вече е пораснал. Собственик е на семейния „бизнес” и продължава да прекарва дните си сред книгите. И сред техните скрити съкровища.
Един ден решава да покаже нещата, които е намерил и прави този сайт. Впоследствие идва идеята и за книгата.

Сърдечно ви препоръчвам да се отбиете на сайта и да разгледате неговата съкровищница.
Кой знае, следващия път, когато попаднете на подобно съкровище, може да го запазите и вие. 

Снимките са от страницата на Майкъл: http://www.forgottenbookmarks.com

7 коментара:

Michael каза...

Thank you!

Мира Йосифова каза...

And thank you :)

перилни препарати каза...

И аз такива неща откривам в книгите на баба ми. Чувствам се като археолог, когато открия стара черно-бяла снимка... усещането е страхотно...

екскурзия египет каза...

Невероятна снимка. Винаги ми е страно като видя някаква такава снимка с нещо ретро като автомобила например. Сякаш се пренасям назад във времето... Свикнала съм да гледам филми с ретро коли и от 60-те например, но когато видиш снимка сякаш точно се докосваш до това минало. Така бях открила един медальон на баба ми вътре със снимка на дядо ми и негов кичур предполагам. Още го пазя като семейна ценност.

Мира Йосифова каза...

Наистина усещането е страхотно. Аз също съм намирала такива неща и до ден днешен ги пазя :)

Екскурзии Барселона каза...

Като ви слушам и като гледам снимката ми се ще и аз да открия нещо, но уви. Имам само истории и то такива, които са разказани от майка ми. Баба ми не беше много по приказките и спомените. Спомням си я доста мълчалива. Другите ми баба и дядо пък са продали ценностите, които са имали при някаква деноминация и няма нищо запазено. Хм, странно но се чувствам като ощетена откъм минало на рода и спомени...

Мира Йосифова каза...

Все пак имате историите. А те са нещо много ценно :)