вторник, 13 декември 2011 г.

"Будистки плаж", Васил Георгиев

Някъде там, в далечината, отвъд мъглата, има един плаж. Място, на което се намира Буда и съзерцава морето. Съзерцава и целия свят. Разхожда се и с всяка стъпка отпечатва словото си върху пясъка. Ако някой мине в този миг, точно преди вълната да отмие стъпките, ще види една пясъчна книга от всичките слова на Буда. Ще долепи ръка до мокрия пясък и ще се докосне до самия будизъм. До един будистки плаж.

А тук в ръцете ми стои един друг, по-различен и все пак будистки плаж. Плаж, в който късчета от нечие съзнание се преплитат и образуват неспирна поредица от думи и усещания. Малки хапки от (не)реалността. Низ от трисекундни кадри*, след които оставаш с едно парещо усещане като от шамар. Някой е привлякъл вниманието ти, събудил е любопитството в душата ти, уловил е съзнанието ти, измъкнал ги е от реалността и ги пренесъл в нереалното. А след това с един замах те е запратил отново в света, където, може би за съжаление, всичко е възможно. И след това отново. И така 25 пъти. Точно толкова са необходими, за да затвориш последната страница. 

А този някой е Васил Георгиев.

Горещо препоръчвам „Будистки плаж”, защото след прочита й със сигурност ще се появи едно „Ами ако?” в съзнанието ви. И то може да бъде реално или нереално. Може да ви издигне или да ви съкруши. Да ви въвлече в един различен свят отвъд мъглата или да ви остави там, където сте били. Решението е само ваше. 

* "В днешните американски екшъни или филмите, които минават за такива, нито един кадър не трябва да трае повече от три секунди." 
  Това не е краят на книгите / Умберто Еко и Жан-Клод Кариер, взел интервютата Жан-Филип дьо Тонак

понеделник, 12 декември 2011 г.

Факти-макти, Vol.2

Днес ме мъчи някакво главоболие. Странно, но установих, че не се дължи на провежданата стачка на бръмбарите в черепната ми кутия. Следвайки максимата, че "клин клин избива" се отдадох на някаква главоблъсканица (но този път не буквална и не в стената). Та, главоблъскайки се из интернет, реших да ви споделя нещо ужасно важно.
Знам, че много ви интересува и затова ще ви кажа, че стотното число от числата на Фибоначи е 354224848179261915075.
Кой знае, някой ден може да ви потрябва и аз да съм ви спасила живота :)

П.С. - Факти-макти, Vol.1 се намира тук.

понеделник, 5 декември 2011 г.

Вкъщно

Уютно ми е. Топло и чаено. 
Поглеждам през прозореца. Навън е цветно и красиво.
Всичко изчезва за секунди. Остава само уловеният миг.