вторник, 13 декември 2011 г.

"Будистки плаж", Васил Георгиев

Някъде там, в далечината, отвъд мъглата, има един плаж. Място, на което се намира Буда и съзерцава морето. Съзерцава и целия свят. Разхожда се и с всяка стъпка отпечатва словото си върху пясъка. Ако някой мине в този миг, точно преди вълната да отмие стъпките, ще види една пясъчна книга от всичките слова на Буда. Ще долепи ръка до мокрия пясък и ще се докосне до самия будизъм. До един будистки плаж.

А тук в ръцете ми стои един друг, по-различен и все пак будистки плаж. Плаж, в който късчета от нечие съзнание се преплитат и образуват неспирна поредица от думи и усещания. Малки хапки от (не)реалността. Низ от трисекундни кадри*, след които оставаш с едно парещо усещане като от шамар. Някой е привлякъл вниманието ти, събудил е любопитството в душата ти, уловил е съзнанието ти, измъкнал ги е от реалността и ги пренесъл в нереалното. А след това с един замах те е запратил отново в света, където, може би за съжаление, всичко е възможно. И след това отново. И така 25 пъти. Точно толкова са необходими, за да затвориш последната страница. 

А този някой е Васил Георгиев.

Горещо препоръчвам „Будистки плаж”, защото след прочита й със сигурност ще се появи едно „Ами ако?” в съзнанието ви. И то може да бъде реално или нереално. Може да ви издигне или да ви съкруши. Да ви въвлече в един различен свят отвъд мъглата или да ви остави там, където сте били. Решението е само ваше. 

* "В днешните американски екшъни или филмите, които минават за такива, нито един кадър не трябва да трае повече от три секунди." 
  Това не е краят на книгите / Умберто Еко и Жан-Клод Кариер, взел интервютата Жан-Филип дьо Тонак

Няма коментари: