вторник, 31 януари 2012 г.

STOP ACTA! или защо не искам да ограничават достъпа ми до информация

Преди няколко дни светът гръмна с новината за проектозаконите SOPA и PIPA в САЩ, а някак си тихомълком се оказва, че е подписан АСТА. Как така стана, че американците спряха техните, но подкрепят другото, по-строго споразумение? Защо за него се разбра едва, когато вече е подписано от 22 държави, барабар с нашата? И въобще някой от нашите управници дали е разбрал какво и защо го подписва или просто са пратили посланика „да тури парафа” в Япония?
Ако това нещо се ратифицира, това означава, че достъпът ни до информация ще бъде сериозно ограничен. И не само това. Под благовидния предлог, че видиш ли по този начин ще се предотвратява пиратството, държавите ще имат правото да следят личната кореспонденция на интернет ползвателите. Доставчиците ще бъдат задължени да следят и предоставят лични данни на съответните органи. „Нещо, което и сега са задължени да го правят” ще кажете. Да, така е. Само че малката и съществена разлика се състои в това, че сега те са задължени да го правят само по искане от страна на съдебната власт с цел разкриване или предотвратяване на криминални престъпления. А не ей така – превантивно. Митническите власти, от друга страна, пък ще имат възможността да ни пребъркват телефоните и компютрите за нелегално съдържание. И как по-точно ще разберат кое е легално и кое – не? Ще отварят всяка папка в устройствата ли?
Дами и господа управници и величайши, бих искала да ви съобщя, че съществува едно понятие на този свят, което се нарича „лична неприкосновеност”. А намесата срещу нея се изразява в нарушения срещу дома, частната собственост и кореспонденцията. И всичкото това е записано в няколко много полезни акта – разни конвенции за защита на правата на човека и основните свободи, държавни конституции и т.н.
А основният проблем не се състои в това, че ние всички потребители в интернет задружно искаме да крадем и пиратстваме. Проблемът се състои в това, че е крайно време всички да разберем, че авторското право по своята същност вече не съществува такова, каквото е било досега. Наличието на съвременното информационно общество предполага достъпът до информация да бъде основно благо и право на всеки индивид. Крайно време е да го разберем – it’s the end of the world as we know it. Буквално.
Нека погледнем нещата реално. Много по-удобно на всички ни е да си теглим музика от интернет, както филми, сериали и дори книги. Въпросният публичен домейн, който се изразява в това огромно, пълно с информация пространство, отдавна е надделял пред конвенционалния метод. Затова е редно и авторското право да се нагласи според изискванията на аудиторията, защото ако тя не съществува, то откъде ще идват приходите, господа?
И не, не подтиквам към пиратство. Аз съм съгласна да си плащам определена сума месечно, за да мога да ползвам тези услуги и някак си не съм съгласна „превантивно” да орежат интернет и правото ми на достъп до информация само, защото на някого му е хрумнало, че така е по-лесно. И по-удобно. Защото, в крайна сметка, така се държат масите под контрола на Големия брат.
Отдолу има линк към петиция срещу АСТА, която ще бъде връчена в Брюксел. Честно казано, съмнявам се да бъде ратифицирано, защото не ми се вярва всички доброволно да се поставим под подобен контрол. Но, колкото повече шум около него, толкова повече. И най-накрая управляващите да разберат, че са там заради нас.


вторник, 24 януари 2012 г.

Я, снимка!

Чудели ли сте се как са се развили ежедневните неща, които днес приемаме за даденост? Как са достигнали до нас? Колко време е трябвало, за да бъдат усъвършенствани и най-вече: кой е дръзнал да ги измисли?
Едно от тези неща е фотографията, например.
Това замъглено изображение отгоре, всъщност, е първата снимка в света. 
И докато в днешното дигитално време за създаването на една снимка ни трябват някакви си хилядни от секундата, то експонацията на „Гледка от работния кабинет” са били нужни някъде около осем часа. Изображението е създадено вследствие упорития труд на един общо взето френски буржоа със свободно време - Нисефор Ниепс.
Преди да се захване с тежката задача да фиксира изображенията върху повърхност, Ниепс го е удрял на нещо като изобретател. Въпреки че не много от предишните му занимания са останали в историята, това не му е попречило да изобрети вид колело, както и двигател за локомотив.
Та освен с останалите изобретения Нисефор се занимава активно и с camera obscura, като се опитва да запечата върху някакъв вид повърхност образите, получавани от нея. Цели десет години са му били необходими, за да открие правилния път. Плаката, която използвал е била на асфалтова основа.
И така. Годината е 1827. Лято е и господин Ниепс влиза в историята с първата в света експонирана и фиксирана фотография. А какво, всъщност, представлява тя?
Много трудно ни е да различим реалните очертания на предметите в снимката, но общо взето тя изобразява гледката от работния кабинет на Ниепс. Само че огледално.
И както първоначално се случва с всяко изобретение май, общо взето никой не обръща внимание на "литографията". Докладът на Ниепс пред Кралското Общество е отхвърлен и разочарованият французин подарява фотографията на Франсис Бауер, английски ботанист.
Бауер е бил напълно наясно, обаче, за значимостта на Ниепсовата творба и я запазва, като написва на гърба й: „Първият успешен експеримент на мосю Ниепс да фиксира за постоянно Образът на Природата”.
Бауер умира през 1841 година и снимките на Ниепс заедно с други документи попадат в ръцете на д-р Робърт Браун. По-късно се озовават при негов колега в Кралското Общество – Дж. Дж. Бенет.
През 1898 година „хелиографиите” на Ниепс са изложени в лондонския Кристал палас. След това, обаче, те изчезват за около петдесет години, когато синът на Хенри Баден Притчард ги намира на тавана в стара ракла на баба си. Изображението на „гледката” е било твърде  разрушено от времето и са били нужни доста години, докато най-накрая в изследователския департамент на американската фирма за фотографски продукти Кодак успяват да „експонират” за втори път прочутата снимка на Ниепс.
Днес снимката е притежание на университета в Остин, Тексас.