вторник, 8 май 2012 г.

За всяка секунда живот



Тишината на един умиращ ден. Здрачът наоколо, който бавно прегръща всичко и ти напомня, че скоро няма да си сам. Нощта идва, за да ни нашепва хиляди слова.
Пролетната песен на птиците преди и последният лъч светлина да изгуби битката за този ден. 
Вечерницата и следите от самолети около нея, пронизващи едно заспиващо небе.

Един от тези моменти, в които човек може напълно да се изгуби.
Момент, който неусетно се превръща в център на цялата ми вселена. Няма минало, няма и бъдеще. Съществува само тук и сега.
Не познавам никого, защото аз съм никой. Оставаме само аз и звукът от сърцето ми.
Бавен, спокоен, ритмичен.
Чувам само него, сърцето ми, кротко и сигурно да отмерва всяка секунда живот.

Кой съм? Къде съм? Защо съм?
Няма значение.

Бавно, спокойно, ритмично.
Удар след удар за всяка секунда живот. 

Няма коментари: