петък, 31 август 2012 г.

Копче по копче

Кой е казал, че работата в офис е много скучно нещо? 
Факт е, че една част от времето би могла да бъде организирана и по друг начин, но пък човек все ще намери с какво да си запълни деня. И докато някой би решил да изследва дебрите на своите лицеви кухини, то друг може пък да измисли нещо креативно от сорта да тресне компютъра и да го раздроби на парчета. Ако някой от вас, все пак, реши да предприеме подобна драстична мярка срещу скуката, би могъл да събере разпръснатите клавиши от пода и да ги организира в някой и друг... портрет. 
Не звучи реалистично? Ей този готин тип го е направил. Значи може :) 
В колекцията му има някои супер попадения, а моят любим портрет е на Боно, разбира се :)


Рей също изглежда страшно готин:



И, разбира се, къде бихме били без доза сарказъм като този на ексцентричния чичо доктор Хаус:


Останалите портрети са на сайта на WBK.

понеделник, 13 август 2012 г.

Усещания

Все по-често се доверявам на усещанията на моята душа. Усещания, които са като искра от огън в нощта. Толкова са ярки, но ги виждам само за секунда, след което изчезват в тъмнината, сякаш никога не са били. Да отвърна поглед дори замалко и ще изпусна полета на някоя от тях.  
Но е много трудно да си концентриран през цялото време. Очите се измарят, съзнанието започва да бяга в много и различни посоки, тялото се уморява да седи в една и съща поза. Съществуването се потапя в рутината на всеки ден. И става все по-трудно с всяка следваща искра.
Губя се. Бледнея. Уморявам се. И все по-трудно имам сили да погледна в огъня.
Рутината е най-големият враг на душата. Тя я стапя. Смалява я. Ограничава и заличава я. Човек трябва да се бори с нея с всички сили и средства на своята безсмъртна душа.
Аз също се боря.
Как?
Със сетни сили. Защото знам, че ако спра, това ще бъде краят. А аз не искам да е така.