четвъртък, 15 август 2013 г.

Искам

Искам тишина. Искам да се забия на някой самотен остров, бил той буквален или преносен, реален или измислен и да пиша. Да пиша и пиша, чак докато ме заболят пръстите на ръцете. Може и на краката. Изпитвам нуждата да пиша. Да се пренеса в дебрите на съзнанието ми и да открехна вратите на неговото тихо, скрито и странно друго аз, изживяващо същността си съвсем по фройдистки.
Искам да си говоря с другото ми аз, да преоткрия неговите страхове и желания. Да си припомня прищявките и проникновенията му. Да открехна вратите на покоите му. Да му покажа, че не съм го забравила и все още съм тук. Въпреки света. Въпреки себе си. Въпреки всичко.