неделя, 8 септември 2013 г.

Pax Syriana, v. 2013

Един прекрасен неделен следобед. Времето навън е чудесно – дава всички признаци, че и тази година циганското лято няма да ни подмине. Ще имаме още един шанс да се порадваме на спокойствие и на слънце преди природата да се сгуши и ние заедно с нея за поредния ни зимен сън.

Точно това си мислех, когато седнах да разгледам какво се случва из интернет. На около петата минута попаднах на материал от CNN, съдържащ различни видеа, изобразяващи последствията от химическото нападение в Дамаск. Първата ми реакция бе да го подмина, защото не исках да си развалям настроението и неделното спокойствие. И точно преди да натисна хиксчето в горния десен ъгъл осъзнах, че това е последното нещо, което трябва да направя. Би било равносилно на това да заровя главата си в пясъка и да се надявам бурята да ме отмине без да развали прическата ми. И без да осъзная, че последствията от това ще бъдат освен всичко останало да изровя главата си цялата в пясък.

Седнах и изгледах откъсите от всички тринадесет видеа. Бяха ужасни. Разтърсващи. Горчиви. Но нито за секунда не съжалявам, че догледах материала. Истината трябва да бъде осъзната. Няма как. Живеем във време, в което случващото се на определена държавна територия отдавна не е част от вътрешнополитическия облик на държавата. А още по-малко случващото се срещу същината на човечеството. Не е редно, не би следвало и категорично не трябва да затваряме очите си за това. 

Факт е, че материалът по никакъв начин не доказва и не дава категоричен отговор на това кой стои зад нападението. Такъв отговор все още няма сложен на масата. Ала също така е и факт, че която и от двете страни да е нападателят, тя следва да носи последствията от действията си. Най-малкото, светът трябва да разбере за извършеното. 

Не знам по какъв начин ще се докаже кой стои зад нападенията. Надявам се, че тези, чиято работа е това, ще я свършат и то добре. Това, което знам, обаче, е следното: 

 - Не искам да затварям очите си, защото по този начин ставам част от нещо, което не ми харесва;
 - Не искам да мълча, защото по този начин ставам част от нещо, против което стоя;
 - Не искам да вземам страна преди да има категорични доказателства, защото се превръщам в нещо, против което вярвам. 

Ала в същото време искам да заема позиция, защото знам, че не искам масовото насилие върху човешки същества да се превръща в нормално явление, което е само част от новините. В нещо, което не ме засяга, не засяга семейството, приятелите или живота ми. 

Не искам и няма да заровя главата си в пясъка. 

 

Няма коментари: