понеделник, 28 октомври 2013 г.

Последен дъх


Почуках на вратата. ТЯ отвори, погледна ме учудено и попита:
- Кой си?
- Не знам.
Опитах се да я погледна в очите, но това се оказа невъзможно. ТЯ няма очи. Няма лице. Няма душа. За НЕЯ времето не съществува. ТЯ си има вечността.
- Защо си дошъл?
- Не знам.
- Какво искаш?
- Не знам.
Усетих как ме изучава. Посегна към мен и свали маската от лицето ми.
- Така е по-добре. Сега вече си готов.
Помълча за миг, след което отново ме попита:
- Кой си?
- Аз съм – отвърнах Й.

Няма коментари: