петък, 31 януари 2014 г.

За миг

За миг се загубвам в ежедневие, но после затварям очи и отново се връщам във вечността...

Изгубвам се в неизречени слова и в казаните думи на един отминал ден. 


четвъртък, 23 януари 2014 г.

Как така я няма?

Как така я няма съвестта ни?
Къде ли е изчезнала? Изгуби ли се?
Оглеждам се. Търся я тук и там. В ъгъла на стаята. Залягам под дивана. Викам я по име, ала нея все я няма. Отпивам от чашата с кафе и се почесвам по главата.
Къде ли може да е тази малка калпазанка? Съвестта ни.
Забравили сме я някъде. Това е ясно като бял ден. Като кристал и като планински ручей. Все едни такива девствени сравнения. Питам се за нея ли са?
Продължавам да се чудя. Опитвам да се сетя къде ли би могла да бъде.
Кога и, всъщност, дали сме я забравили? Имали ли сме я някога? Дали ли сме я на някого?

Опитвам се и все не мога да се сетя как се случи - къде е съвестта ни и как така я няма...


неделя, 19 януари 2014 г.

Тук и там


Drove my Chevy to the levee, but the levee was dry...


Когато не мога да съм там, отивам въпреки това.
Но къде е то? И защо желая да отида?
Заради пътя? Заради онова там, което не е тук?
За себе си? За да съм там, а не тук?

Или да съм там, защото искам да съм тук...