четвъртък, 23 януари 2014 г.

Как така я няма?

Как така я няма съвестта ни?
Къде ли е изчезнала? Изгуби ли се?
Оглеждам се. Търся я тук и там. В ъгъла на стаята. Залягам под дивана. Викам я по име, ала нея все я няма. Отпивам от чашата с кафе и се почесвам по главата.
Къде ли може да е тази малка калпазанка? Съвестта ни.
Забравили сме я някъде. Това е ясно като бял ден. Като кристал и като планински ручей. Все едни такива девствени сравнения. Питам се за нея ли са?
Продължавам да се чудя. Опитвам да се сетя къде ли би могла да бъде.
Кога и, всъщност, дали сме я забравили? Имали ли сме я някога? Дали ли сме я на някого?

Опитвам се и все не мога да се сетя как се случи - къде е съвестта ни и как така я няма...


Няма коментари: