неделя, 16 март 2014 г.

Нещо малко смарт


Прекрасно нещо е детското въображение. Може да те отведе до невидими и незнайни места. Може да ти помогне да видиш куп неочаквани неща. Да те върне обратно в царството на приказките, където, разбира се, всичко е възможно. И защо да не е?
В конкретния случай става въпрос за нещото по-горе, което представлява умен телефон (разбирай "смарт") със снимка на купа пълна с бонбони :)


четвъртък, 13 март 2014 г.

На ръба

Има дни, в които знам, че съм на ръба да се пречупя. Още малко и ще падна в пропастта.
И да, съзнавам го и впрягам в тези мигове известна доза философия. Знам на теория, че не ни се дава нещо, което да не можем да понесем. Ни повече, ни по-малко. Само че, кой определя границата и къде е краят? Докога? Докъде?
Къщата не прави дом, но и стоманата не винаги се калява с много жега. Има един тънък момент, в който вместо да се превърне в една от най-силните  сплави, душата ще се пречупи. Ще се пренасити и това ще е.

Изгубена красота. Обрулени очи. Настъргана душа.

И една птица във висините.
Със стръкче надежда в себе си. 


вторник, 11 март 2014 г.

Карамел Му

И изведнъж ме обля вкус на детство. Аха да затворя очи и пак съм там.

Там, където денят почти няма край, а когато дойде, вечерта ти дава чудно невидимо наметало за детската криеница на село. Вкус на отминали години на покой и чудеса, лудории и детски небеса. 

P.S. - И отново не мога да го отлепя от зъбите си. Чудно е :)


вторник, 4 март 2014 г.

С чадърите да се внимава


С чадърите да се внимава,
че не знаеш откъде ще ти се вземе
да скачаш по тревата и
в локвите да плискаш.

С чадърите да се внимава,
че топлото се хвърля,
пороят не снижава,
а кучето ръмжи.

С чадърите да се внимава,
че не знаеш някъде гърми,
котката се киска,
а никъде не спира да ръми.