вторник, 11 март 2014 г.

Карамел Му

И изведнъж ме обля вкус на детство. Аха да затворя очи и пак съм там.

Там, където денят почти няма край, а когато дойде, вечерта ти дава чудно невидимо наметало за детската криеница на село. Вкус на отминали години на покой и чудеса, лудории и детски небеса. 

P.S. - И отново не мога да го отлепя от зъбите си. Чудно е :)


Няма коментари: