петък, 20 юни 2014 г.

Там, където си

Ако си там, те няма.
Думите се губят в мъгла. А после пак са тук.
Точно преди зора.
Няма нужда от слова. Няма нужда от мълва. 
Нужен е само поглед.
И докосването в здрача на деня.


събота, 7 юни 2014 г.

Някъде, където съм...

Тук съм и после пак ме няма. Връщам се само, за да изчезна след това.
- Къде съм? - попитах.
- Някъде - отвърна ми.
- Защо?
- Защото - отново отговори.
- И?
- И какво? Това е. Няма повече.
Огледах се наоколо. Опитах се да разбера къде съм. Не успях. Не, защото не познавах мястото или предметите, които се намираха там. А, защото просто такова нямаше. 
Отвъд беше бездна. 
Затворих очи и отново не виждах нищо. Сякаш душата ми не беше там. 
А къде беше? И защо си спомням този миг?