вторник, 21 октомври 2014 г.

Страж

Чайникът засвири и звукът измъкна Анатолий от унеса му. Приближи се и изключи нагревателя. Водата беше кипнала. Приготви си чаша с билки и ги заля с горещата вода. Погледна часовника, за да отмери точното време, необходимо за чая му. 


Годината беше 2154-та. Анатолий беше единственият останал жител на Земята. Всички други се бяха изнесли. Оставиха го да води отчет. Дните му минаваха в обикаляне на територията на захвърлената планета, която постепенно забравяше. Следите от съществуването на хората започваха да изчезват. Сякаш природата си отмъщаваше за това, че беше изоставена. Или тържествуваше, защото най-накрая беше свободна. 

Анатолий изпи чая си и се приготви за ежедневната си обиколка. Днес смяташе да посети местата около бивша Русия. Мястото на неговите деди. Почти не си спомняше какъв беше животът преди Напускането. Спомняше си само природната разруха, но щастливите дни ги беше забравил. 

Приготви стратокоптера. Оставаше му само да вземе обяда си и резервен акумулатор за машината. Слънцето не беше много силно тези дни и не беше сигурен дали първият се е заредил достатъчно. Настани се вътре. Постави обяда си на мястото до него и стартира двигателя. Първоначално се издигаше бавно, докато машината успееше да прихване магнитното поле на земята, след което се изстреля бързо във високата атмосфера по посока бивша Русия. Пътуването не беше дълго. Никога не е било. Понякога му се искаше да може да се наслаждава единствено и само на него, но машината беше конструирана така, че да можеш да изминаваш хиляди километри от земната повърхност за отрицателно време. 

Огледа терена за приземяване. По негови изчисления се намираше точно над бившия център Москва. Огледа екрана на скенера за наличието на някаква форма на живот. Не откри нищо. Тогава спокойно започна процедурата по приземяване. Надяваше се, докато взима пробите от местоположението, да не срещне някой от тях. Отдавна беше отвикнал да се бори. Винаги избираше местата за изследване по миграционните процеси на новите биологични елементи. Първоначално бяха хаотични или поне така се струваше на човечеството, но впоследствие, когато остана сам, успя да разбере начина им на миграция. Така знаеше, че когато те са на едно място, почти няма шанс да срещне някой от тях на друго. Затова изчакваше търпеливо и взимаше проби от местата, където са били, но са си отишли. 

Анатолий обикаляше терена около стратокоптера, като внимаваше да не се отдалечава прекалено много. Не искаше да изпитва на свой гръб характера на съществата. Все още не ги познаваше достатъчно добре. Знаеше, че просто бяха различни. Донесоха вирусите и след като по-голямата част от населението на Земята не успя да се спаси, останалите се изнесоха. Оставиха всичко и решиха да изчакат отвъд Луната. 

Оставиха и него да води отчет. Последният от тях. 
Последният страж на Земята.


Няма коментари: