неделя, 16 ноември 2014 г.

Друг свят

Силен грохот и тропане върху входната врата го извади от унеса му. Отиде да провери какво става и в същия момент група униформени войници на Сектор 7 нахълтаха в дома му. Отдръпна се назад, неспособен от изненада да попита дори за какво са тук. 
Един от тях, явно по-главен, се приближи до него. Показа му идентифициращата си холограма и му обясни:

- Сър, получихме сигнал за нерегламентирана дейност от този адрес.
- К-к-каква дейност? – успя чак сега да попита Робърт. Заекваше. Всичките си 43 години. Уплахът засили дефекта му. 
- Нерегламентирана съгласно чл. 43, ал. 2, т. 17 от Общия правилник за прилагане на Договора за примирие – отвърна старшият, сякаш не забелязал говорните проблеми на Робърт.
- Н-н-не разбирам. Т-т-тук няма н-н-никой друг, освен мен. З-з-за к-к-каква дейност г-г-говорите?

Едва сега старшият го погледна и сякаш на момента осъзна с кого разговаря. Робърт забеляза това и си помисли, че може би досега не бе виждал дефектен човек, произведен от Съюза. Притесни се. Винаги му е било неприятно чувството, което усещаше, когато хората осъзнаваха, че е дефектен. 

- Ще м-м-ми обясните ли, най-н-н-накрая за к-к-какво става въпрос? – опита се да разбере причината за присъствието им.
- Както казах, сър, имаме данни за нерегламентирана дейност. 
- Т-т-това го разбрах. И все пак, за к-к-какво говорите?
- Неефикасно използване на кислородни запаси – отговори сухо старшият. 

Огледа се наоколо, след което добави:
- Както знаете, сър, това деяние е класифицирано като престъпление срещу човечеството. 

Робърт остана изненадан. Понечи да каже нещо, но после се отказа. Отдръпна се настрана. Знаеше, че не може да направи нищо и беше по-добре да ги остави да приключат с проверката си. Знаеше и, че в рамките на Сектор 7 те имаха пълната юрисдикция за каквото и да било. Затова беше безсмислено да им се противопоставя. 

Двадесет минути по-късно всички войници се бяха събрали пред старшия. Нито един не успя да докладва положителен резултат от проверката. Робърт си отдъхна. Старшият изслуша всички до един, след което се обърна към Робърт. Тръгна да казва нещо, но се отказа. Остана по този начин минута-две. След което даде команда на войниците да се изнесат от къщата. Двамата мъже останаха сами. Тогава старшият отново се обърна към Робърт и му обясни, че бил сигурен в данните, които имали. Досега не им се било случвало да бъркат толкова много в разчитането на данни от източниците им. Двамата мъже се сбогуваха. На вратата Старшият все пак се обърна към Робърт и го заплаши да внимава, защото веднъж попаднал в полезрението им, много трудно може да се откачи. 
Робърт остана отново сам в дома си. Огледа се около себе си. Войниците бяха разхвърляли доста. Никога не щадяха някое място, което проверяваха. Още повече, че те идваха с намерението да арестуват. Виновен до изключително доказване на противното. Беше основен принцип в Сектор 7. А това доказване не се случваше почти никога. Затова сега се изненада, че не откриха нищо. 
Огледа се наоколо. Този път не гледаше бъркотията, която бяха оставили. Имаше нещо друго. Усмихна се. Значи експериментът му беше успял, щом никой от тях не забеляза нищо.

- Г-г-г-лупаците дори н-н-не разбраха, че се н-н-намират в силово п-п-поле!

Отново се огледа наоколо. Входната врата бе все още отворена. Пристъпи към нея, за да я затвори. Точно преди да го направи, му се стори, че пред къщата видя старата си котка Шорди. Знаеше, че това е невъзможно, тъй като отдавна я нямаше. Бе анихилирана в един от експериментите му преди години. 

***
Робърт беше един много самотен човек. Произведен с говорен дефект, много малко от неговите сънародници в Съюза контактуваха с него. Той се опитваше да се социализира, но постепенно осъзна, че това нямаше как да се случи в този свят. Тази Вселена. В това време и в това измерение. Затова реши да намери други. 
Неук и неопитен, той започна своя опит да открие свят, който щеше да го приеме. Търсенето се оказа по-продължително, болезнено и безплодно, отколкото бе предполагал, но въпреки това не се отказа. Постепенно превърна дома си в прикрита лаборатория. Прикриваше всичко, защото знаеше, че войниците на Сектор 7 щяха да бъдат безпощадни, ако откриеха нещо. Но това, което беше най-голямата им сила, бе също така и най-големият им недостатък. Тяхната безпощадност водеше до ограничаване на възгледите им. И Робърт осъзнаваше това. 
И потвърждението дойде днес. Нито един от тях дори не можеше да предположи, че се намира в някакъв тип силово поле, създадено от антиматерия, която той бе успял да стабилизира и да предотврати мигновена анихилация. Правилно го бяха усетили. Робърт създаваше капани за антиматерия, което водеше до загуба на известно количество кислород. 
Последното, което му оставаше да разбере бе, дали чрез антиматерията можеше да създаде контролиран портал към друго измерение. Към друг един живот, в който „престъпление срещу човечеството“ щяха да наричат не загубата на малко кислород, а отношението, което изпитваше ежедневно. Единственият му проблем беше, че не знаеше какво щеше да бъде доказателството за това, че е успял. 

***
Робърт беше един много самотен човек. Копнеещ за един друг свят, той стоеше по средата на къщата си, когато пред очите му се появи една котка. Изглеждаше досущ като тази, която изчезна преди години. И като тази, която видя преди малко пред къщата си. 

След нея се появи още една. И още една. 
И още една.


Няма коментари: