събота, 10 януари 2015 г.

Служителят

Служителят А-1-34-5-КН от Сектор П-08 погледна към документите за пореден път. Прехвърли всички редове отново. Усещаше, че има нещо нередно, но не можеше да установи къде точно беше проблемът.

От бързането очилата му се бяха спуснали почти до върха на носа. С бързо движение на едно от пипалата си той ги върна на мястото им. Изглеждаше притеснен. Съветът беше затегнал граничния контрол след атентата. Всички хуманоиди подлежаха на щателна проверка, откакто един от Вега наруши Пакта и анихилира ръководителя на Съвета за междупланетарно сътрудничество. Разследващите все още се опитваха да разберат причината за унищожението и оттогава животът на хуманоидите беше доста утежнен. Всички гранични служители от сектор П-08 следваше да извършват обстойни проверки. И сега А-1-34-5-КН се опитваше да си свърши работата. Хуманоидът пред него му се струваше странен. На пръв поглед и по документи всичко беше наред, но годините които граничните служители като него прекарваха в обучения за службата, го бяха научили да се доверява на инстинкта си. А в настоящия момент той му подсказваше, че нещо не е наред.

- Има ли проблем с документите ми, сър – попита хуманоидът. Казваше се Екзевиър. Идваше от Вега, планета в отдалечената галактика Орея. За да достигне от Вега дотук, пътуващият трябваше да премине през четиринадесет червейни дупки. Дълго пътуване, което не всеки би предприел. 
- Каква е причината за пристигането Ви? – попита служителят. Гласът му се изкривяваше от интеркома, през който говореше и който автоматично превеждаше думите му на хуманоида. – Защо сте дошли тук? Това не е ли малко дълго пътуване за почивка?
- Аз не съм на почивка – отговори пътникът. – Идвам тук по работа. 
- И каква е тя? – продължи с работата си. 

Хуманоидът не отговори веднага. Огледа се около себе си. Беше единственият, когото бяха задържали на граничното гише. Всички други пътници от неговия кораб отдавна бяха преминали контрола и бяха допуснати до сектора. 

Служителят потропа с едно от пипалата си върху стъклото на кабината. Очакваше обяснението. 

- Не знаех, че съм длъжен да обяснявам причината за пътуването си – отговори Екзевиър след минута. – Но щом настоявате тук съм, защото преговарям с една от компаниите ви. Има организиран семинар за междупланетарно горивно сътрудничество. На Вега ни трябва повече гориво, а вие се опитвате да освободите планетата от излишното. Работата ми е да договоря най-добрите за нас условия, както и да транспортирам горивото обратно. 

Екзевиър започна да губи търпението си. Беше уморен от дългото пътуване, а и това, което му предстоеше тук не беше по-малко уморително. Искаше да стигне до хотела си и да се освежи с един плазмен душ. Имаше нужда да релаксира, а не да се занимава с един престараващ се граничен служител. 

След извършване на щателна проверка за пореден път на документите на хуманоида, служителят го пусна да премине на планетата. Знаеше, че има нещо съмнително в него, но не можа да разбере какво точно. 

***

Два планетарни дни по-късно граничният служител се приготвяше за работа. Имаше предимството да разполага с няколко пипала и благодарение на тях можеше да върши сутрешните си задължения едновременно. Хапваше, докато обличаше униформата си. Прибираше нещата от масата, докато миеше зъбите си. Почти бе готов да тръгне за работа, когато на приемника му се появи нова холограма. Президентът на планетата бе убит. По всичко личеше, че атентатът е извършен от някой чужденец. 

На екрана се появи симпатична съпланетарка, която разпитваше свидетели на случката. Убийството се беше случило посред бял ден, а никой не беше забелязал нищо. Всички до един разказваха как летателният апарат на президента спрял пред сградата. Той излязъл спокоен от него и се запътил към срещата. 

Кадърът се върна на симпатичното лице на репортерката, която с тъжен глас обясни на зрителите, че президентът трябвало да изнесе реч за откриването на семинара за междупланетарно горивно сътрудничество.


Няма коментари: