вторник, 7 април 2015 г.

Видях го

Той вървеше бавно по улицата с глава, наведена напред. Носеше стар черен панталон, сив пуловер и тъмен елек върху него. Шлиферът му беше похабен, поне с два размера по-голям, а ръкавите му покриваха ръцете до върха на пръстите. Покриваха и дръжката на черния очукан куфар, който държеше. Лицето му беше почти скрито от периферията на шапката  и когато вървеше срещу него, човек можеше да види един призрак с провиснали дрехи и черна като въглен брада.
Видях го. Наближаваше към мен, а аз реших, че съм преминала портала на пространството, времето и действителността. Разминахме се и после всичко беше пак постарому.
Обърнах се да го погледна.
Бавно и сигурно изчезваше в тълпата.


2 коментара:

Анонимен каза...

Добре написани и предадени на желаещите да четат неща чета и аз, благодаря, обичам да чета неща, които ме карат да мисля, да мечтая...и да бъркат в душата.

Мира каза...

И аз благодаря.